Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Добре. Имаме на разположение пет часа, дори по-малко. Ако всичко се развие според уговорката, след като звънна на Кундров, той ще се обади в Москва. Колелото ще се завърти бързо. Кундров ще се погрижи. Час по-късно ще ти се обадят, някой от НКВД, само че ще се престори, че е от администрацията на Болшой театър, някой, за когото не си чувала. Ще ти каже, че баща ти е много болен и че пристигането ти в Москва е наложително. Ще те инструктират да вземеш от берлинската гара влака Брюксел-Москва, който тръгва от Брюксел в деветнайсет и трийсет и прави кратък престой в Берлин в 4,02 часа сутринта.

— А после?

— А после Кундров ще пристигне в имението и ще те отведе до мястото, където ще дойде самолетът. Това е изоставена филмова площадка край Берлин, която в момента се използва като примамка — фалшив град, който трябва да заблуди съюзническите сили и да отклони бомбените им рейдове от Берлин. Там има огромно поле, достатъчно голямо, за да се приземи на него самолет. Явно, откакто е било изоставено, това място е най-безопасното в радиус от шейсет километра около Берлин. За да може този план да сработи, самолетът не бива да влиза в германското въздушно пространство, преди да ти се обадят от НКВД, но трябва да е тук доста преди часа, в който се предполага, че ще се появиш на гарата. После без съмнение ще разследват фактите и всичко трябва да изглежда правдоподобно. Трябва да изглежда така, че след като са се обадили по телефона, ти си се усъмнила и си говорила с твоите шефове.

— Шефове?

— Хората, за които работиш. Извинявай. Това са термини от моя свят, не от твоя.

— А ти откъде си сигурен, че ще уредиш самолет за толкова кратко време?

— Хората, които познавам, имат огромно влияние. Ако се окаже, че е невъзможно за момента да се уреди самолет, ще изчакаме и ще отложим плана. Кундров няма да се обажда в Москва, докато не сме сигурни, че ще има самолет.

Тя замълча, сякаш обмисляше нещо.

— Ами ако самолетът бъде свален от германската противовъздушна отбрана? А през това време в НКВД вече са задвижени нещата за моето арестуване?

— Не бих искал да мисля за това, Лана — отговори Меткалф след кратка пауза.

— Човек трябва да е подготвен за най-лошото.

— Понякога нямаш избор. Надяваш се на най-доброто.

— Това е доста безотговорно отношение, когато става дума за нечий живот. Или дори за съдбата на света.

— Няма нищо безотговорно. Аз съм американец — следователно оптимист.

— А аз съм рускиня, следователно песимистка. Само един от нас може да е прав.

— Но скоро скъпа, самата ти ще бъдеш американка. Слушай, времето върви, а ние си бърборим. Трябва да действа ме бързо. Ако всичко мине добре, утре по това време ще сме на място, където няма да се налага да бързаме.

Меткалф застана до вратата, през която влезе в замъка, оглеждайки се за кучета. Не се виждаше нито едно наблизо. Вероятно се бяха върнали на обичайното си място до портите и каменните стени на имението. Нямаше ги и гестаповците. Явно ги бяха изтеглили, след като не бяха успели да заловят Меткалф. Той бързо пробяга разстоянието до навеса и без да се налага да пали осветлението, намери ключовете на Даймлера на кукичката.

Запали двигателя. Изкара бавно и тихо колата изпод навеса и потегли към главната желязна порта, която беше заключена. Спря. Няколко немски овчарки и добермани изскочиха от тъмницата и занадничаха в колата, очите им светеха като фарове. Те застанаха на място, някои започнаха да ръмжат, явно не знаеха как да реагират, след като познаха автомобила, но не и шофьора. Ако Меткалф обаче излезеше от колата, за да отвори портата, кучетата щяха да го подушат, да го идентифицират като нарушител и да се нахвърлят върху него. Дори да стреля срещу тях, щеше да се вдигне шум и слугите щяха да се събудят, а вероятно и Фон Шюслер.

Кучетата наобиколиха колата, скимтейки и ръмжейки. Изглеждаха озадачени от непознатия шофьор в познатата кола. Бяха пет или шест, всичките застанали нащрек и наблюдаващи свирепо.

Беше в задънена улица. Всеки миг някое от кучетата щеше да се разлае, после и останалите и прислугата на Фон Шюслер щеше да се събуди. За да отвори вратата, трябваше да излезе от колата. Друга възможност нямаше, а минутите минаваха. Нямаше време за губене.

Изведнъж окото му бе привлечено от нещо светещо. Тънка метална тръбичка на контролното табло. Протегна се, беше свирка. Свирка за кучета.

Спомни си, че шофьорът я използва, за да разгони кучетата преди няколко часа. Сложи я между устните си и я наду с всичка сила. Не се чу никакъв звук, свирката излъчваше на честоти, доловими само за кучетата.