Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Е, знаеш ли какво казват в Бюрото? Нито сняг, нито дъжд, нито жега, нито тъмнината на нощта… Не, чакай малко — това е пощата.

Очите на Нолън бяха топли, но нащрек, докато оставяше сандъка.

— Все едно, радвам се, че си тук.

— Наистина ли? — Нолън се засмя. — Трябва да спазваш принципа на херметизацията и прочие. Но понякога да държиш колегите си на тъмно е най-опасното нещо на света.

Меткалф вдигна рамене.

— Възможно е.

— Знаеш ли, разбрах за срещата от моята служба преди час. И работата е там, че наистина съм обезпокоен за интегритета на операцията. Сигурността май е компрометирана на най-високо равнище.

— Искаш да кажеш, че току-що си разбрал? След като Корки вече загуби… — Меткалф се отдръпна. Старият майстор на шпионажа винаги беше склонен да поделя информацията в рамките на регистъра или без него. — Виж, има ли нещо, което трябва да ми кажеш? Тогава ми го кажи сега.

Погледна си часовника и се опита да изчисли над коя част от страната летеше в момента самолетът „Лисандър“. Нервите му бяха опънати.

— Не разбираш. Мисля, че ти имаш какво да ми кажеш.

— Не те разбирам.

— Мисля, че има много неща, които можем да съпоставим, ако си сверим бележките. Но ти трябва да сложиш картите си на масата. Като начало какво правиш в Берлин?

— Мисля, че знаеш — той показа с ръка наоколо. — Измъкване от страната.

— Да, но защо!

— Сложно е и не разполагам сега с време да навлизаме в подробности. Да кажем, че е свързано с наш агент от Русия.

— Руски агент, да. — Нолън пристъпи една крачка, лицето му беше ужасно напрегнато. — И ти използваш този руски агент?

Меткалф вдигна рамене неловко.

— Донякъде.

— Или руснаците те използват?

— Какви, по дяволите, ги дрънкаш?

— Искам да знам какво са ти казали, приятел. — Нолън говореше с равен тон.

— Не разбрах — Меткалф не си направи труда да прикрие учудването си.

Мъжът от ФБР го погледна смразяващо. Меткалф познаваше този поглед. Беше погледът на професионален следовател, който знае силата на напрегнатата тишина.

— Виж, видях ви с твоя приятел от ГРУ заедно. Кундров, така ли беше? Пред операта. Мислиш, че не знам, че работиш с него?

— Работя с него ли каза? Момче, много грешиш. Той работи с нас — помага ни, поемайки значителен риск за себе си.

Нолън се захили.

— Знаеш ли историята за оня тип, който намерил гърмяща змия на заснежен планински връх. Змията казала: „Замръзвам, умирам от глад. Заведи ме в долината и ти обещавам да не ти навредя. Аз не съм като другите.“ Момчето изпълнило молбата й. Скоро след като стигнали в долината, змията го ухапала за задника. Момчето казало: „Но ти ми обеща.“ Змията отвърнала: „Хей, ти много добре знаеше каква съм, когато ме взе със себе си.“

— Хей, благодаря за поучителната история от дивия свят. Ако не разположим прожекторите както трябва, при това веднага…

Нолън не обърна внимание на протестите му.

— Само искам да кажа, че не бива да вярваш на всичко, което ти казват. Всяко нещо има цел, а целта винаги е манипулация. Да всява раздор. Да обръща хората срещу истинските им приятели. — Нолън млъкна за миг. — И какво ти каза за мен?

— Какво? — изумлението на Меткалф отстъпи място на изблик на раздразнение. Той отново си погледна часовника.

— Въобще не сме говорили за теб. От какъв зор трябва да говорим за теб?

След миг обаче Меткалф си спомни, че всъщност Кундров го попита за Нолън. Някъде съм виждал лицето му. Може би в нашите албуми.

— Без причина — каза Нолън равнодушно. — Хей, аз съм като отворена книга. Поглеждаш и откриваш всичко.

— Ако мислиш, че съм предателят, си напълно откачил, разбра ли?

— Успокой се, хлапе. — Нолън продължи да наблюдава лицето на Меткалф и след няколко дълги мига намигна на младия мъж и му се усмихна, сякаш подозренията му бяха отпаднали. — Трябваше да се уверя.

— Слушай, ще ми помогнеш ли или няма да ми помогнеш? — попита Меткалф, предъвквайки думите.

— После, изкуството на шпионажа се състои в това да накараш хората да ти свършат мръсната работа, без да го осъзнаят дори. Руснаците са царе в това. Ето какво. През последните няколко седмици научих за тази шпионска мрежа. Много страховита и потайна. Оперира в цяла Европа и дори в САЩ и изцяло компрометира единството на американската външна политика. Един бомбардировач над Вашингтон не би могъл да нанесе повече щети.

— Господи, Чип, сигурен ли си?

— Сигурен като стрелба, приятел. Но ние напредваме срещу тях. Сгащваме копелетата едно по едно. Веднага щом науча някое име, действаме. Говоря за мрежа от високопоставени американци и европейци, повечето от стари, уважавани семейства, някои принадлежащи към вътрешните кръгове на властта.