Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Само на ръка разстояние от Нолън жицата около врата му се затягаше все повече. Меткалф усещаше, че лицето му почервенява, все едно че изпомпваха кръв към главата му, но тя не можеше да излезе. Имаше усещането, че в скалпа му избухваха осколочни гранати на агонията.

Аз само насочвам СД в правилната посока… Те имат хора, които почистват къщите…

Това беше убиецът от Париж, от Москва! Човекът, който уби Роджър Мартин, Амос Хилиард, момчетата от парижката станция…

Гласът на Нолън звучеше отдалече, докато говореше неумолимо спокойно.

— Пусни ги да вървят по дяволите, Стивън — нареждаше той почти нежно. — Всичко, което си правил и което не си направил. Всички жени, които си чукал и които никога не си чукал, просто ги прати да пасат.

Още един сигнал. Жицата се разхлаби и агонията започна да изчезва.

— Започваш да разбираш какво ти говоря, нали? Разбери ме, мразя да правя подобни неща. Наистина мразя. Но както обичам да казвам, човек трябва да избере на чия страна е, а ти си избрал грешната. Сега ще се опиташ ли да поправиш грешката си? Не? — Погледна го съжалително. — Хер Клайст, бихте ли продължили, моля?

— Чакайте! — извика Меткалф.

— Съжалявам, Меткалф. Това въобще не ми доставя удоволствие. Но има много по-важни неща, за които човек трябва да помисли.

— Прав си — изпъшка Меткалф. — Бях използван. Бях инструмент.

Чип започна да го наблюдава с подозрение.

— Извинявай, ако се налага да добавяме по малко сол в раната.

— Истината е в главата ми от известно време — каза Меткалф. Говоренето му причиняваше болка, но той продължи: — Виж, човек не може да се самозаблуждава вечно. Аз не знаех в какво ме въвлече Корки. Той ме изпрати в Русия да привлека някои влиятелни правителствени служители в план за нападение срещу Германия. Но ти вече го знаеш, предполагам.

Нолън разучаваше внимателно лицето на Меткалф и от време на време кимаше.

— Продължавай.

— Над това работя. Господи, Чип, какво, по дяволите, знам аз? Бях колежанче със звезди в очите, мислех си, че ще спася света, и този стар покровител ме взе под крилото си. Господи. Бил съм сляп.

Сега Чип видимо проявяваше колебание. Той не свали пистолета, но Меткалф забеляза как съвсем мъничко мъжът от ФБР отслаби натиска на пръста си върху спусъка. Стръвта беше прекалено неустоима за Чип. Той не можеше да устои на изкушението.

— Разкажи ми за плана — каза той.

— Господи, направо е гениален. Искам да кажа, истински забавен — заяви Меткалф с доверителен тон. Той погледна на едната страна, после на другата, все едно да се увери, че никой не ги подслушва. Действието трябва да е два пъти по-бързо от противодействието — помисли си Меткалф. Внезапното, неочаквано движение. Това е единственият начин. И все пак къде беше убиецът зад гърба му? Ъгълът, под който затягаше примката около врата на Меткалф, под сказваше, че е на неговата височина. А фактът, че усещаше дъха на мъжа във врата си, говореше, че е на не повече от две стъпки назад.

— Тоя тип Кундров, с когото се срещнах по-рано днес, явно знаеш, че е от ГРУ?

Чип кимна.

Той в момента не се прицелва в мен, помисли си Меткалф. Той слуша внимателно, обръща внимание на онова, което му говоря: не може да се фокусира добре върху две неща.

— Е, сега следва най-умната част.

Той се наведе към Чип, естествен жест на човек, доверяващ тайна, и усети предупредително стягане около гърлото. Изведнъж, със скоростта на светкавица, сграбчи с дясната си ръка дулото на пистолета, близо до ударника, и го насочи нагоре. Същевременно блъсна с всичка сила с левия си лакът назад към мястото, където предполагаше, че е слънчевият сплит на неговия удушвач. Рязко изпускане на въздух му подсказа, че мощният му удар е бил точен. Сега измести бързо тялото си от линията на стрелбата, преди да се хвърли към Нолън. Колтът произведе изстрел, но куршумът се заби в ламаринения покрив точно когато Меткалф се отпусна с тежестта на тялото си върху Чип и го притисна към пода.

Свит върху пода, на няколко стъпки от него, лежеше красив мъж с аристократични черти.

— Ти, копеле — ръмжеше Чип, докато двамата мъже се мъчеха да докопат пистолета. С един последен напън ръката на Меткалф успя да издърпа колта от ръцете на Чип, но оръжието излетя във въздуха и се стовари с трясък върху циментовия под на около метър от тях. Чип се обърна, за да види къде е оръжието, и през това време Меткалф заби коляно в слабините му.

— Мръсен нацист — викна Меткалф, фрасна още едно коляно на Чип, за да подчертае думите си.