Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Чип изкрещя от болка и загуби съзнание. Меткалф се обърна към втория мъж — „хер Клайст“, както му викаше Нолън, който беше се надигнал на колене и неистово търсеше колта. Меткалф трябваше да го открие пръв. Изведнъж се втурна след него, очите му трескаво се оглеждаха. Къде ли беше? Оръжието не се виждаше никъде. А къде е германецът? И двамата сякаш бяха изчезнали.

Имаше твърде много места за криене, твърде много парчетии от машинарии, зад които можеше да се прикрие въоръжен убиец, а пистолетът му даваше предимство. Трябваше да изчезва веднага.

Меткалф затича покрай редица декори и после се шмугна в друга част от студиото. Той тичаше, краката му минаха дължина колкото половин футболно игрище. Трябваше да измисли план — да превърне себе си от плячка в хищник.

Последиците от един провал щяха да са огромни. Мястото за срещата се бе превърнало в лобно място, гарантиращо не само неговата смърт, но и смъртта на Лана.

Седна на пода до изрязан от картон алпийски връх, дишайки тежко. Сякаш двамата си бяха поделили студиото и се дебнеха. Но дали някой от тях го бе видял да влиза?

Слаб шум, после по-силен, послужи вместо отговор. Дочу стъпки и веднага разпозна тежката походка на Нолън.

Трябваше да се махне оттук незабелязано. В мрака мярна очертанията на дървена врата на около сто метра. Бързо, без да вдига шум, стигна до нея и хвана топката. Тя остана в ръката му.

Вратата беше фалшива. Не беше нищо повече от нарисувана дървена рамка и врата от тънък не повече от четвърт сантиметър шперплат, прикрепен с лепило към нея. Меткалф я побутна, но вероятно беше подсилена отвън. След това чу стъпките на Чип по-близо, видя го да тича по пътеката към него, отново с колта в ръка. Петдесет стъпки, трийсет стъпки…

Меткалф беше в капан.

Вляво от него имаше голям метален контейнер за боклук около метър висок и метър и половина дълъг. Беше нащърбен и ръждив, но все пак металът щеше да послужи като щит срещу куршумите от колта. Точно когато Чип застана пред него на един изстрел разстояние, Меткалф се мушна зад контейнера. Последва тишина. Вероятно Чип сменяше позицията си, за да се опита да стигне до него без металното прикритие по средата.

Меткалф се възползва от суматохата и зареди своя пистолет „Смит и Уесън“. Изведнъж последва стрелба и Меткалф усети пронизване като от игла в дясното рамо. Куршумът заседна точно над ключицата. Едва дишаше, болката беше непоносима. Как можа да се случи? Докато топлата кръв капеше върху дрехите му, осъзна с ужас, че това въобще не беше метален контейнер, а коприна, опъната върху дървена рамка. Куршумът лесно беше пробил плата, преди да се забие в тялото му.

Претьрколи тялото си по циментовия под, надявайки се, че поне промяната в позицията ще го спаси от нов залп куршуми. Още един изстрел и после още един проникнаха в декора, без да го улучат. Меткалф залази на колене по пода, декорът сега му служеше като завеса да го скрие от погледа на Чип.

Нова пауза. Дали Чип заемаше друга позиция, приближавайки се плътно? Защо просто не стреля? В края на краищата беше на не повече от десет-петнайсет стъпки от него?

В този миг Меткалф чу прещракване на метал и позна звука от смяната на пълнителите. Чип презареждаше. Меткалф скочи на крака и побягна по съседната пътека, без да смее да се обърне назад. За миг увеличи разстоянието си от Чип на трийсет или четирийсет стъпки. Знаеше, че може да разчита на неточността на оръжието на Чип на разстояние над двайсет стъпки. Започна да тича зигзагообразно, все едно че беше пиян, но имаше логика. Знаеше, че е трудно да се улучи мишена, която се движи в непредвидима посока, особено от голямо разстояние. Погледна назад и видя Нолън, който бе заел позиция за стрелба и се целеше ту напред, ту назад в бягащата мишена.

Чип разбра какво прави Меткалф и свали оръжието, после се затича след него. След миг Меткалф видя пред себе си модел на замък висок около три метра — любимия замък на лудия крал Лудвиг. Беше твърде близо. Нямаше как да спре навреме, преди да се бутне в него. Картонът се разкъса, наоколо се разпиля мазилка, един от шпиловете литна. С продължителен скърцащ звук замъкът се срина пред Чип. Меткалф си спечели няколко ценни секунди. Той се извърна към Чип и произведе внимателно премерен изстрел. Металическо кънтене, последвано от дълбок вик, му подсказа, че е улучил!

Отново натисна спусъка, но нищо.

Пистолетът беше празен!

Бръкна в джоба да извади патрони, но не намери нито един. Сигурно ги е загубил. Нямаше повече боеприпаси.