Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Как може да стане?

— Кундров.

— Кундров? Какво искаш да кажеш?

— Ако ни дадеш карт бланш, Лана, Кундров ще докладва за теб на своите началници.

— Да докладва за мен — повтори тя. — Не разбирам.

— Ще докладва подозренията си, че ти, дъщерята на известен съветски генерал, предаваш военни тайни на германски дипломат, който ти е любовник. Ще бъде като гръм от ясно небе в Москва. Ще се вдигне олелия до най-високите етажи. ГРУ ще поиска информация от НКВД и ще бъдат издадени заповеди.

Тя кимна, осъзнавайки ужасната истина.

— Когато ме арестуват, германците ще разберат чрез своя шпионин на „Лубянка“. Тогава Хитлер ще види, че не е съветски номер. Ще стигнат до заключението, че документите са автентични. — Тя сви рамене. Тонът й бе нормален, но не можеше да скрие страха и напрежението си. — Екзекутирането на една незначителна балерина наистина си струва, ако това ще означава края на Хитлер.

Меткалф я прегърна, обви лицето й с двете си ръце.

— Не! Аз няма да те жертвам!

— Аз обаче ще жертвам себе си — отвърна хладнокръвно Лана.

— Чуй ме. Те няма да те арестуват. Знаеш как стават тези неща. НКВД няма да те арестува на германска територия. Ще те примамят да се върнеш. У дома, ще ти кажат, че трябва да се върнеш веднага. Че е спешно. Вероятно нещо с баща ти. Ще използват някакъв претекст. Ще те качат на първия влак и след като стигнеш в Москва, ще те арестуват.

— Да, да — съгласи се тя. — Сигурно така ще постъпят.

— Но ти няма да се качиш на влака. Ще избягаш. Те ще си помислят, че си се досетила за истината и си предпочела да избягаш. Избрала си живота пред екзекуцията. Съвсем логично е.

— И как ще избягам?

— Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш да, Лана, и аз ще се обадя в Швейцария. Британските специални служби и Кралските военновъздушни сили разполагат с малки едномоторни самолети „Лисандър“, които се използват за спускане на агенти в окупираните от нацистите територии. Понякога те прибират и хора.

— Летят в германското въздушно пространство?

— Всичко е съобразено с възможността и обхвата на нацистката противовъздушна отбрана. Те летят ниско и достатъчно бързо и нацистите нямат време да реагират. Тези самолети са извършили десетки полети. Но времето е от изключително значение. Всичко изисква висока степен на координация. След като поръчаме самолета, трябва да сме готови да го посрещнем и да подадем сигнал предварително на уговорено място за среща извън Берлин. Ако всичко не бъде изпълнено с точност до секундата, самолетът дори няма да кацне. Ще се обърне и ще се върне обратно в базата си в Темпсфордфийлдс в Бедфордшър. И тогава всичко става на пух и прах.

— Всичко?

— След като Кундров предаде съобщението за теб в Москва, ще имаме само една възможност да се качим на самолета. Ако я изпуснем, НКВД ще те арестува. Не мога да го допусна.

— А Кундров?

— Вече говорихме за това. Той урежда своята част от уговорката. Аз трябва да се обадя в Берн и веднага щом разбера, че са изпратили „Лисандър“, Кундров ще докладва в Москва. Властите в Москва ще координират арестуването ти със своя човек тук. Механизмът ще се задейства. Няма да може да се спре. Няма да има връщане назад.

— Ти вярваш ли му?

— Той спаси и твоя, и моя живот — Меткалф си спомни изразеното от Кундров желание да избяга. — Имам и други причини да му вярвам. Но, Лана — всичко зависи от теб.

— Да.

— Искам от теб да си помислиш хубаво. Може да звучи ужасно рисковано, но аз смятам, че за тебе е още по-рисковано да се върнеш в Москва, където е само въпрос на време да те арестуват.

— Казах ти, че съм съгласна, Стива.

— Съзнаваш, че няма никаква гаранция и че нещата може да се провалят.

— Казах ти, че не съм дете. В живота нищо не може да се гарантира. Нищо в света, в който живеем, не е безопасно. Това, че ще изоставя баща си, ще ме съсипе, любими. Но аз му казах довиждане за последен път, както правя всяка сутрин. Така че отговорът ми е „да“.

Двамата млъкнаха за около минута-две.

— Трябва да се обадя на две места. Първо на Кундров, който очаква позвъняването ми. — Той извади лист хартия, на който бе написал номера на телефонна будка в центъра на Берлин. — След това трябва да звънна в Швейцария. Фон Шюслер е дипломат, следователно трябва да има телефонна линия с международен достъп.

— Има телефон в кабинета. Той звънна в посолството на Германия в Москва малко след като пристигнахме.

Погледна си часовника и си даде сметка, че тази вечер го правеше непрекъснато.