Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Един от пазачите драсна клечка кибрит, за да запали цигара, и Меткалф успя да разбере, че мъжете отвън не бяха пазачи.

По униформите им разбра, че са от Гестапо. Взвод от Гестапо патрулираше покрай главната порта.

Защо?

Преди това ги нямаше. Фон Шюслер, дребен служител във външното министерство, едва ли заслужаваше охраната, каквато се осигуряваше на високопоставен служител от райха. Защо бяха тук? Меткалф мислеше трескаво. Фон Шюслер току-що беше пристигнал в града, придружаван от Лана. Дали в СД знаеха, че и Меткалф е в Берлин? Дали знаеха за връзката му с Лана и дали подозираха, че ще дойде тук да я потърси?

Беше възможно — всичко беше възможно, но изглеждаше невероятно. Гестаповците бяха тук да следят кой влиза или кой излиза от имението. Кое от двете?

Стояха отвън, осъзна той. Те не претърсваха имението, следователно очакваха някой да дойде.

Мен — помисли си той. Възможно ли бе?

Трябваше да влезе в замъка, без да го видят гестаповците. Главната постройка се намираше на стотина метра от тук, а пътеката беше доста открита. Виждаше осветените прозорци на няколко стаи на горния етаж. Една от стаите светеше с розов оттенък и той веднага разбра, че там е Лана. Понякога тя обичаше да покрива с червен воал нощната си лампа.

Агентите на Гестапо следяха за пристигащи хора, а не се интересуваха от онези, които са вътре. Ако се придвижи безшумно в тъмнината…

Ами кучетата? Те се бяха събрали до портата и ръмжаха срещу кучетата на гестаповците. Вероятно бяха зле обучени или пък бяха обучени като човешките си събратя от Гестапо да следят само за нарушители отвън, а не онези, които са вътре.

Излезе тихичко изпод навеса. Забеляза ниската ограда от жив плет, която очертаваше алеята за автомобили, легна на земята и запълзя на ръце и крака по моравата. Когато оградата от жив плет свърши, той залази по тревата по корем. Бързо стигна до замъка. Сви към задната страна на сградата, за да потърси вход за прислугата.

Намери го без никакви проблеми — тясна дървена врата, която се оказа незаключена. Замъкът се охраняваше толкова добре, беше заобиколен от високи стени, а по портите пазеха кучета, че не беше необходимо да заключват вратата за прислугата. Отвори бавно вратата, като внимаваше и за най-малкия шум.

Не чу обаче кучешките лапи върху земята, докато не стана твърде късно.

Изведнъж се разнесе ужасяващо гърлено ръмжене и в следващия миг едър доберман се хвърли върху него, повали го на земята и заби зъбите си във вълненото му сако, разкъсвайки тъканта в неистов опит да захапе месото в горната част на ръката му. Остра болка прониза цялата му ръка, когато зъбите на звяра разкъсаха кожата.

Меткалф изрита жестокия звяр и заизвива тялото си, за да се освободи от чудовищните му челюсти. Вратата беше отворена наполовина. Той скочи вътре и същевременно бутна вратата, след което я блъсна няколко пъти, докато кучето освободи захапката си с яростен лай.

Втурна се по тъмния коридор, адреналинът му се покачваше. В далечния край на коридора под една от вратите се процеждаше тънка ивичка светлина. Трябваше да се измете оттук час по-скоро, докато някой слуга, разтревожен от лая на кучето, не дойдеше да провери какво става. По коридора задмина няколко врати, но не знаеше накъде водят. Пробва първата брава, после втората. Третата врата се отвори. Тя водеше към тясно стълбище. Затвори я след себе си и слезе по стълбите в тъмно мазе.

Въпреки мрака успя да забележи, че е заобиколен от рафтове със стотици бутилки вино. Беше винарската изба на Фон Шюслер. Разположи се в една ниша и зачака.

В следващите минути не се появи никой и той реши, че е в безопастност. Погледна часовника — оставаха двадесет минути до полунощ. Щеше да изчака още един час тук. Дотогава най-вероятно Лана и Фон Шуслер щяха да си легнат. След тях и слугите щяха дя се приберат да спят. Беше твърде рисковано да се лута из непозната къща.

Но минутите вървяха. Ако Кундров успееше да уреди своята част от уговорката, им оставаха не повече от шест часа.

За онова, което трябваше да се свърши, времето нямаше да стигне.

Час по-късно Меткалф се промъкна тихо през тъмния коридор до най-горния етаж на замъка.

Разположението беше типично за германски средновековен замък. Приземието се използваше от прислугата; на първия етаж имаше параклис и просторна зала с огромна маса, която служеше за трапезария; на втория етаж бяха покоите на господарите. Всеки етаж освен това беше разделен на няколко крила. Едно от крилата с тигрови кожи по подовете и ловни трофеи по стените явно принадлежеше на Рудолф фон Шуслер. Меткалф мина тихо през него, покрай спалнята, която по всичко личеше, че е на господаря. В края на коридора се намираше неговия кабинет: Меткалф мярна лавиците с книги и тежките мебели.