Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Онова, което сторихте вече, е значително — отвърна Меткалф тихо.

Кундров си погледна часовника.

— Ще си купите билет за влака за Ленинград. Когато пристигнете там, ще ви посрещнат мъж и жена, които изглеждат като най-обикновени селяни. Те ще ви попитат дали сте братовчедът им Руслан. Ще ги поздравите сдържано, като се ръкувате, а те ще ви качат в камиона си. Няма да искат да разговарят с вас, а вие трябва да се съобразите с тяхната сдържаност.

— Кои са те?

— Част от нелегална организация. Добри хора, които работят в колхоз и си имат лични мотиви да се занимават с това.

— И какво е то?

— От време на време служат като посредници в контрабанден канал — контрабандисти не на стоки, а на хора. Хора, които трябва да избягат от Съветския съюз бързо и безопасно. Ще ви откарат до село близо до границата, където ще ви поемат други. Моля, разберете: те рискуват живота си, за да спасят вашия. Отнасяйте се с тях добре, съблюдавайте пълна дискретност, правете каквото ви кажат. Не им създавайте главоболия.

— Вие познавате ли тези хора?

— Знам за тях. Неотдавна се натъкнах на тях; научих за тяхната дейност и бях изправен пред избор. Или да добавя още няколко трупа към милионите екзекутирани, или да се погрижа за тях, да ги пусна, да позволя на смелите да вършат смелите си дела.

— Да се борят срещу системата, която вие отбранявате — изсумтя Меткалф.

— Аз не браня системата — сопна се Кундров. — В Съветския съюз има недостиг на герои и те намаляват с всеки изминал ден. Нужни са повече такива хора, не по-малко. Сега трябва да тръгвате веднага, иначе ще изпуснете влака. И тогава за вас няма да има спасение.

Москва, август 1991 г.

Посланик Стивън Меткалф се боеше от тази среща, както никога през живота си. Докосна пистолета, скрит в джоба на сакото му, усети металната хладина върху пръстите си. Докато правеше това, си спомни казаното от стария му руски приятел: Никой друг освен теб не може да стигне до него. Пазят го повече и от мен. Само ти можеш да се добереш.

Придружаван от своя стар руски приятел и обграден от охрана, Меткалф крачеше по тихия и тъмен коридор. Намираха се във вътрешността на Кремъл, епицентъра на съветската власт, място, което Меткалф беше посещавал десетки пъти. Но в обградената със стени крепост, наричана Кремъл, имаше много сгради, а точно в тази Меткалф никога не беше идвал. Тя беше разположена в североизточния ъгъл на комплекса и в нея се помещаваше Президиумът на Върховния съвет. Именно в тази неокласически стил постройка шефът на съветската тайна полиция Лаврентий Берия беше арестуван през 1953 година при опит за държавен преврат след смъртта на Сталин.

Подходяща е, помисли си Меткалф зловещо.

Тук, в тази сграда, е кабинетът на човека, когото повечето московски наблюдатели смятат за най-силния в Съветския съюз, по-силен и от Горбачов — или по-точно, отколкото Горбачов беше.

Благ човек със скромно поведение на име Степан Менилов. Мъж, за когото Меткалф само беше чувал. Менилов беше властта зад трона, апаратчик от кариерата, който държеше лостове на властта, за когото повечето хора дори не знаеха, че съществува. Всъщност той не само държеше лостовете, говореше се, че си служи с тях, все едно че свири на огромен църковен орган. В границите на своите владения той упражняваше своята власт, оркестрирайки сложното взаимодействие между инструментите с изкусността на виртуоз. Той беше Диригента.

Менилов беше секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и заместник-председател на всемогъщия Съвет за отбрана — орган, който контролираше КГБ, Външно министерство, Министерството на отбраната и на вътрешните работи. Председател беше Горбачов, но той в момента беше свален и задържан като затворник в луксозната си вила в Крим.

Старият приятел на Меткалф го беше информирал за Степан Менилов. Той беше на петдесет и седем години, хардлайнер, оръжеен експерт, отгледан от своята прабаба, а после от чичо в малко селце в Кузнецкия басейн. Изкачил се бързо по стълбата на съветската индустрия, станал секретар на ЦК, отговарящ за военнопромишления комплекс, носител на наградата „Ленин“ за вярна служба на родината.

Меткалф обаче не бе подготвен предварително за онова, което видя, когато вратата на кабинета на Менилов се отвори и на прага застана самият той — неговата външност. Беше висок, строен и изключително красив, а не с външност, която човек очаква от някого, който дърпа въжетата зад кулисите. Движеше се с необикновена елегантност и самоувереност, стисна силно ръката на Меткалф. Той помоли генерала да остане в антрето, тъй като желаеше да разговаря насаме с американеца.