Докато се настаняваше зад огромното, украсено с резба махагоново бюро на Диригента, с Меткалф се случи нещо необичайно — той сякаш онемя. Забеляза, че върху бюрото лежеше черното куфарче със съветските ядрени кодове.
— Виж ти, виж ти, виж ти — каза Степан Менилов, — легендарният Стивън Меткалф. Емисар на Белия дом, над нещата, над партийните пристрастия. Не се съмнявам, че носи послание от Овалния кабинет. Послание, което по-късно в случай на нужда може да се отрече. Разговор, какъвто не се е състоял. Много умно наистина — показва ниво на потайност, за което не съм подозирал, че вие, американците, сте способни — той разпери ръце, докато се облягаше на стола с висока облегалка. — Въпреки това ще ви изслушам. Но първо искам да ви предупредя. Само ще слушам и нищо повече.
— Това е, което ми трябва. Но не съм тук от името на Белия дом. Мисията ми не е официална. Само искам да поговоря открито при най-строга поверителност с човека, който единствен притежава властта да спре тази лудост.
— Лудост? — каза рязко Менилов. — Това, което виждате днес в Москва, е краят на лудостта. Връщане към стабилност.
— Краят на реформата, искате да кажете. Прекратяване на забележителните промени, които Горбачов предприе.
— Прекалената промяна е опасна. Тя носи само хаос.
— Промяната наистина може да е опасна — каза Меткалф.
— Но в случая с вашата велика нация много по-опасно би било да не се промени. Нали не желаете да се върнете към мракобесните дни на диктатурата? Свидетел съм на времената на Сталин, знам какво е терор. Не трябва да се допуска тия времена да се върнат.
— Посланик Меткалф, вие сте видна личност в собствената си страна. Лъв сред американските дипломатически среди и това е единствената причина да се съглася да ви приема. Но вие не можете да ни наставлявате как да дирижираме съдбата си.
— Съгласен съм. Но мога да ви кажа какви ще са последиците от този държавен преврат, който вие и вашите съмишленици оглавявате.
Степан Менилов сви веждите си в онова особено изражение на скептицизъм и инат, което бе толкова познато на Меткалф.
— Това заплаха ли е, г-н посланик?
— Ни най-малко. Това е прогноза, предупреждение. Говорим за връщане към оръжейната надпревара, която вече съсипа страната ви. За смъртта на стотици хиляди ваши сънародници в граждански войни по света. Не е изключено и ядрена катастрофа. Гарантирам ви, че Вашингтон ще направи всичко по силите си да ви изолира.
— Наистина — каза студено Диригента.
— Наистина. Ще бъдете изолирани. Търговският обмен, от който толкова много се нуждаете, ще намалее. Ще спрат продажбите на зърно и народът ви ще гладува, а бунтовете в резултат на всичко това ще хвърлят Русия в хаос, който не можете да си представите. Току-що разговарях със съветника по въпросите на националната сигурност на президента на САЩ, така че дори мисията ми тук да е неофициална, имам подкрепата на властите, уверявам ви.
Диригента седна по-напред и подпря ръцете си върху бюрото.
— Ако Америка смята, че може да се възползва от сегашните разногласия в съветското ръководство и да ни заплашва, допускате голяма грешка. В мига, в който предприемете някаква стъпка срещу нас, където и да било по света, няма да се поколебаем да използваме всичко, с което разполагаме, всяко оръжие от арсенала ни.
— Вие не ме разбирате — прекъсна го Меткалф.
— Не, сър, вие не ме разбирате. Не бъркайте вълненията в Москва със слабост.
Той посочи към ядреното куфарче.
— Не сме слаби и няма да се спрем пред нищо да защитим интересите си.
— Не се съмнявам в това, а и не е в наш интерес да проверяваме вашата решимост. Онова, което искам да кажа, е, че все още не е твърде късно да се отдръпнете от бездната и че само вие можете да го сторите. Предлагам ви да свикате членовете на вашия Извънреден комитет и да им кажете, че оттегляте подкрепата си за тях. Без вас техните планове ще пропаднат.
— А после какво, посланик Меткалф? Обратно в хаоса?
— Никога вече не можете да се върнете в миналото. Сега всичко е различно. Но можете да помогнете за истинска, мирна промяна. Чуйте, никой не може да седи върху трон с щикове.
Мъжът, известен като Диригента, се разсмя.
— Казвате, че познавате страната ми. Но явно не знаете, че в Русия най-опасен е хаосът. Липсата на ред е най-голямата заплаха за нашето благоденствие.
— Ще е нужен огромен кураж от ваша страна, ако оттеглите подкрепата си за тях — продължи да упорства Меткалф.
Читать дальше