Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Там също ще си в затвор. Берлин не е по-малък затвор от Москва, Лана.

Прозвуча щракване, звукът от освобождаването на предпазител на оръжие, който трудно можеше да се сбърка. Меткалф се втурна в посока на източника му. Дори в мрака бледите очи и русата коса му се видяха до болка познати, забеляза победоносната физиономия на агента от НКВД, които сочеше пистолета си срещу Меткалф. Беше се промъкнал незабелязано, стъпките му се бяха изгубили в шума от движещите се макар и рядко коли по моста, а и двамата влюбени бяха изцяло погълнати един от друг.

Меткалф инстиктивно се протегна за своя пистолет, но веднага си спомни, че го конфискуваха на „Лубянка“.

— Ръцете горе — каза мъжът от НКВД. — И двамата.

Меткалф се усмихна.

— Вие явно не сте запознат със случая. Никой не си е направил труда да ви осведоми. Може би ще поговорите с началниците си, преди да се направите на идиот. С Рубашов например.

— Тихо — изкрещя агентът. — вашите лъжи за Берия може да са уплашили страхливец и кариерист като Рубашов, но аз за радост съм подчинен директно на кабинета на Берия. А сега, горе ръцете!

Меткалф и Лана се подчиниха.

— Значи наистина сте решили да се направите на идиот — каза Меткалф. — не спирате да упорствате, приели сте задачата си като лична, отказвате да признаете грешката. Явно забравяте, че сте само един уличен агент. Не сте запознат с нещата над вас. Вече не съсипвате само кариерата си с вашето упорство. Сега съсипвате и живота си.

Русият се изплю в знак на присмех и враждебност.

— Вие лъжете нагло, но краката на лъжата са къси. Аз съм онзи, който откри радиостанцията ви. Заровена в гората югозападно от Москва, близо до дачата на американското посолство.

Изражението на Меткалф беше беизразно и издаваше само лек скептицизъм, но вътрешно му се зави свят. Рубашов не спомена за радиостанцията. Ако знаеше, нямаше да пропусне. Защо?

— Да, продължи да говори сивоокият агент. — Малка подробност, която спестих от доклада до Рубашов. Факт, оставен в резерв за по-късна употреба. Никога не съм вярвал на тоя гъзолизец и свиня. Но радиостанцията беше проучена от нашия специален технически отдел и аз прочетох изводите. Създадена от британските тайни служби за работа на терен, а не нещо, което се използва от бизнесмени. — Той премести пистолета си към гърдите на Лана. — Но изключително удобна за предавания на военни сведения, получени от дъщерята на генерал от Червената армия.

— Не е вярно — разплака се Лана. — Това е лъжа. Никога не съм заговорничела срещу своето правителство.

— Отстъпете един от друг! Този път и двамата ще си излезете от „Лубянка“ само в дървени ковчези — каза мъжът от НКВД.

— Тя е моя — обади се друг глас. Меткалф се обърна и видя червенокосия човек от ГРУ.

— Кундров — викна Лана. Тя изглеждаше облекчена, че вижда надзирателя си от ГРУ. — Ти ме следваш навсякъде, познаваш ме. Това чудовище ми отправи ужасни обвинения.

— Да — отвърна спокойно Кудров, обръщайки се към агента на НКВД. — Познавам тази жена. Прикрепен съм към нея. Знаете процедурите, Иванов. Този арст е в компетенциите на ГРУ като оперативна служба.

Русолявият от НКВД отново насочи пистолета си към Меткалф, а леденото изражение върху жестоката му физиономия не беше мръднало.

— Ти арестуваш тази жена — отговори той. — Аз ще се заема с американския шпионин.

Кундров също беше извадил пистолет и го държеше срещу Лана и Меткалф.

— По-добре да ги отведеш и двамата — каза той студено. — Докато се установи коя от двете служби ще се заеме с разследването.

— Съгласен съм — отговори Иванов, мъжът от НКВД. — Ще са нужни ресурсите на двете служби, за да се разследва заговорът. Американският шпионин е в прерогативите на НКВД, но изтичането на важни военни тайни е от компетенцията на военното разузнаване.

— Почакай — промърмори Кундров. — Този американец е голям хитрец, твърде умел лъжец. Законовите процедури ще са само загуба на време.

Другият руснак погледна Кундров и разбираща усмивка се появи на лицето му.

— Загуба на време, да.

— Нашите правила определят какви процедури да се следват, когато арестуваният се опита да избяга.

— Не! — извика Лана, осъзнавайки какво има предвид Кундров.

— Да — усмихна се отново агентът на НКВД. — Американецът успя да се измъкне от ареста.

Изражението на Кундров излъчваше пълна решимост, докато спускаше ударника на своя „Токарев“, изражение на човек, който би направил каквото трябва, без да му мигне окото. Петолъчката на бакелитовата дръжка светеше на лунната светлина.