Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Това похвала ли е? — попита Меткалф, доближавайки, за да стисне ръката на Корки. — Или укор.

Миризмата на „Пепър Минт Лайфсейвърс“ се носеше от костюма от туид на Корки толкова силно, колкото и от запалената цигара.

Корки замълча за миг и се замисли.

— Мисля, че и двете. Не бях сигурен, че ще се справиш.

— Не беше никак лесно да се уреди полет от Хелзинки, трябва да призная — каза Меткалф и се настани в тапицирано в брокат кресло в другия край на камината.

— О, това бе последното нещо, за което се безпокоях. Говоря за Москва. Много неща се провалиха.

Корки се обърна към огъня отново, този път заровичка с ръжен. В огъня имаше нещо примитивно, нещо първично, което успокояваше Меткалф. Старият шпионин много си падаше по театъра, постановките. Меткалф не се съмняваше, че Корки е избрал тази къща с нейните камини, средновековна църковна архитектура и удобни мебели, с разположението й на калдъръмената уличка в Алтщат, тъй като тя караше посетителите да се чувстват спокойно, предразполагаше ги да изповядват греховете си.

— А много от нещата станаха, както бяха планирани — каза Меткалф, усещайки как у него се надига гняв. — Не че въобще си направи труда да ме уведомиш за плановете.

— Стивън — започна Коркоран предупредително.

— Налагаше ли се да ме излъжеш за причината, поради която ме изпрати в Москва? А после и за документите, които искаше Лана да предаде на Фон Шюслер? Или може би лъжата е втората природа за теб? Не можеш да устоиш.

— Знам, че ти е било тежко — каза Коркоран съвсем спокойно, взирайки се в огъня. — Онова, което е съществувало между вас, се върна, нали? Нещото, заради което ти беше толкова трудно, е същото нещо, което гарантираше, че тя ще направи онова, което поиска от нея. Искаш да знаеш защо те излъгах. За това, Стивън. Точно заради това.

— Говориш безсмислици.

Коркоран въздъхна.

— Ако знаеше, че ще я използваш по този начин, никога нямаше да можеш да я спечелиш отново. Само автентичността може да поддържа пламъка на любовта. Излъгах те, Стивън, така не ти се наложи ти да я лъжеш. Поне не отначало.

Меткалф замълча за миг, мислите му блуждаеха. Не знаеше какво да каже. Искаше да се освободи от гнева, който му пречеше да мисли ясно.

— Стивън, ти не си наясно и с половината от онова, което става. Нещата са много по-опасни, отколкото съзнаваш.

— Трудно ми е да повярвам, Корки. Аз бях там. Бях на проклетата „Лубянка“, за Бога!

— Знам.

— Знаеш? Откъде, по дяволите…? Само не ми казвай, че имаш източник в НКВД.

Корки подаде на Меткалф купчина листа. Беше разузнавателен доклад. Меткалф го прегледа. Прочете го бързо и се смути. Беше подробен доклад за разпитите на Меткалф на „Лубянка“, включително частична възстановка на разговора му със следователя от НКВД.

— Какво, по дяволите, е това, Корки? Имаш източник на „Лубянка“?

— Ще ми се да е вярно. Не, уви, имаме източник на една крачка от там.

— Какво означава това на „една крачка“?

— Шегувам се. Напоследък успяваме да прехващаме радиограмите на агенти от Абвера. Това в ръцете ти е дешифрирай текст на една от тях.

— Това означава ли, че Абверът има агент на „Лубянка“?

Корки кимна.

— Очевидно, при това много добър.

— Господи! — Меткалф се обърна и се вторачи в Корки. — Това означава ли, че знаят за връзката ни с Лана?

— Очевидно не. Нищо повече от обикновеното ти познанство с нея. Но не и за участието на момичето в измамата с документите. Без съмнение щяхме да го разберем. Има сериозни съмнения, свързани с документите от „ВОЛФСФАЛЕ“, но не по тази причина.

— Какво искаш да кажеш?

— Операцията виси на косъм, Стивън — Коркоран си дръпна силно от цигарата и се загледа в огъня. — Генералите на Хитлер са силно разединени по въпроса мъдро ли е да се напада Русия. Има такива, които винаги са го желаели, макар да са фанатизирано малцинство. Голяма част заеха тази позиция благодарение на документите от „ВОЛФСФАЛЕ“. Те настояват за нахлуване през май догодина, преди Червената армия да е в състояние да предприеме превантивна атака. Но има и такива в нацисткото върховно командване, които гледат на инвазия в Русия като на пълна лудост. Това са разумните генерали, онези, които се опитват да обуздаят налудничавостта на Хитлер. Те напомнят на колегите си за несполучливия опит на Наполеон да завземе Русия през 1812 година.

— Но ако Сталин се готви да нападне пръв, както предполагат нашите документи, как те оправдават бездействието си?