Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Оставаше осветлението в антрето. То приличаше на прожектор, светлината му се разливаше по ъглите, къпейки стаята с белота, която бе направо невероятна. Питър се понадигна, придвижи се към антрето и замахна с ръжена към абажура. Той се залюля из въздуха и се разби на стотици стъкълца. Всичко потъна в мрак.

Питър отново допълзя до Филис.

— Къде е телефонът? — пошепна той.

Усещаше я как трепери. Тя не можа да отговори.

— Телефонът? Къде е?

Тя го разбра. В тъмните сенки, които пълзяха от далечните улични лампи, по очите й позна, че го разбра. Думите й едва се разбираха в риданията:

— Не е тук. Има контакт, без телефон.

— Какво? — Какво се мъчеше да му каже? Какъв контакт без телефон?

Нова експлозия от стъкла изпълни стаята, куршумът се заби на сантиметри от главите им в отсрещната стена. Изведнъж отвън се чу силен гърмеж за разлика от досегашните беззвучни изстрели, последва гърлен вик, но бързо го заглушиха. Чу се свистене на гуми по паважа, триене на метал в метал. Рев на гневен глас. Отвори се врата на кола, после бързо се хлопна.

— Кухнята — прошепна Филис, като посочи надясно в мрака.

— Телефонът ли е там? Къде?

— Оттук.

— Не ставай! — Питър запълзя като подплашено насекомо по пода. Усети кухненските плочки под себе си. Телефонът! Къде ли е? Опита се да приспособи очите си към тъмнината.

Опипа стените в паника. Кухненските телефони обикновено са на стената, шнуровете слизат спираловидно надолу… Ето го! Протегна нагоре ръка, свали го от поставката, постави слушалката на ухото си, сложи пръст в последната кухина на шайбата.

Телефонът беше изключен.

Разнесе се оглушителен грохот. Стъкло се раздроби в другия край на тъмната като рог кухня. Горната част на външната врата бе разкъртена. Една тухла полетя навътре. Стъклото бе разбито с тухла.

Тухла! Камината! Беше я видял отстрани на решетката. Сигурен бе! Ето решението! Това бе единственият им изход.

Питър запълзя на четири крака, хем лазеше, хем се влачеше по корем и се добра отново в тъмата на всекидневната. Филис се бе свила до кушетката, вцепенена от ужас.

Ето я! Да бяха знаели собствениците на къщата за какво щеше да послужи! В Нова Англия ги наричат запалки, а в Средния Запад им казват стартери. Тя представлява шуплест камък с цилиндрична форма, на края с метална пръчка, потопена в гърне с керосин. Поставя се под дървата и действува като запалка.

Той достигна с ръка гърнето и свали металния капак. Вътре имаше керосин!

Последва канонада от беззвучни изстрели. Куршумите раздираха въздуха, чупеха останалите прозорци, други безпрепятствено летяха през изпотрошените стъкла. Стените и таванът ги поемаха. Чуваше едно „пинг“, когато смъртоносното олово рикошираше в метални предмети, изпречили се на пътя на полета им.

Капки пот се стичаха по лицето на Питър. Сигурен бе, че е намерил решението, но не знаеше как да го приложи. Тогава му дойдоха на помощ словата от собствените му романи. Той бе измислил отговора отдавна.

„Добрич раздра ризата си и я потопи във варела с газта. Жътвата бе привършила, по полето се издигаха купи слама. Най-близката ще пламне веднага, а вятърът ще разнесе пламъка. Скоро цялата земя ще се покрие от огъня и войнишките кордони ще се принудят да прекратят издирването…“

„Сараево!“. Подобен инцидент става след убийството на ерцхерцог Фердинанд.

Питър рязко свали сакото и ризата си. Наклони се към масата, където стоеше лампата. Издърпа покривката и се върна до камината. Просна ризата си на пода, постави отгоре покривката и наля керосин върху двете, като запази малко в гърнето. Хвърли се към кушетката и измъкна една възглавница от тапицерията. Изля върху нея останалия керосин.

Влудяващото свистене на куршумите и звънът от строшени стъкла не спираше. На Чансълър му се струваше, че му се обръщат червата от страх. Болката в слепоочията нахлу с такава сила, че едва фокусираше погледа си. Затвори очи за миг, поиска му се да изкрещи, но не би-ваше.

Сложи празното гърне върху покривката и започна да го обвива в покривката и ризата. Завърза двата ръкава, та да не може гърнето да се изхлузи. Остави единия ръкав да виси. Бръкна в джоба си и извади кибрит.

Беше готов. Пропълзя покрай стената до прозореца, като теглеше гърнето след себе си, а възглавницата държеше пред гърдите си. Бавно се изправи на крака, скрит от погледите навън, стискайки ръкава, а напоената възглавница остави на пода. Намести кибрита в ръцете си, измъкна клечка и я запали. Пусна я върху напоеното платно. То лумна моментално в пламъци.