Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Пожар ли има?

— Извинявай, не мислех, че ще ме чуеш.

— Не мога да те видя, толкова е тъмно. Какво става?

— Нищо. Вече е утро. По това време обичам да работя. Ти спи. Аз съм в съседната стая.

Алисън се отпусна върху възглавницата, като разтърси глава. Питър се усмихна и отнесе тефтера в дневната — до дивана и масичката за кафе.

След три часа завърши осма глава. Дори не погледна към предварителните бележки, не бе необходимо. Знаеше вълненията на Александър Мередит. Обхванат от страх, задушаван от паника. Знаеше какво означава да си прицел на жестоко преследване. Самият той бе чул забързани стъпки в мрака.

Алисън се разбуди малко преди осем. Той отиде при нея — бавно, прегърнали се един друг, със събудени сетива и смели ласки, двамата се вкопчиха в отчаяния ритъм на страстта, неотслабваща и завладяваща.

После заспаха в обятията си, намерили търсеното спокойствие.

Събудиха се в девет и половина, закусиха в стаята и започнаха да подготвят плановете за деня. Питър й бе обещал един ден на „разкош“, трябваше да й го достави, тя заслужаваше. Наблюдавайки я, докато закусваха, го изненада нещо, което би трябвало да забележи преди. Въпреки напрежението и мъката Алисън винаги излъчваше тънък хумор. Същото качество притежаваше и Кати.

Питър се пресегна през масата към ръката й. Тя я пое засмяно и започна да разглежда неговата.

Иззвъня телефонът. Беше адвокатът на баща й. Трябваше да подпише разни документи, да попълни разни формуляри, да се уточнят законните й наследствени права. Завещанието на генерала бе просто, но не и процедурите при смъртен случай в армията. Би ли могла Алисън да отиде в кантората му в два часа? Ако няма никакви усложнения, ще свършат до пет.

Чансълър й обеща да отложат „разкоша“ за утре. Или по-точно ще започнат от пет и една минута.

„Защото на другия ден — мислеше си Питър — трябва да повдигна въпроса за къщата в Роквил.“

Алисън излезе в един и половина. Чансълър се върна към своя кожен тефтер.

„Тежестта на тази глава пада върху срещата на Мередит със сенатора. Тя става в една хотелска стая, след мъчително преследване, при което Алекс трябва да се измъкне от преследвачите си. От срещата със сенатора Мередит разбира, че група влиятелни люде са готови да поведат борба срещу Хувър. Той не е сам. Това е началото на неговото връщане към здравия разум.

Вече приема опасностите, които се изпречват на пътя му, защото не е сам, има хора, към които може да се обърне. Моментално им гласува доверието си. Спокойствието му нараства, когато сенаторът разкрива кои са най-близките му помощници — една журналистка и бивш висш служител в администрацията. И те от своя страна искат да се срещнат с Мередит.

Те са изработили план. Алекс не го знае, но фактът му е достатъчен. Той е приобщен към групата, без да знае какви са неговите задължения.“

Часовете летяха, думите се нижеха. Бе стигнал до момента, когато сенаторът обяснява вербуването на приближения на Хувър. Чансълър със задоволство прочете написаното, което почти без промяна щеше да използува в романа.

„Воден от мисълта за своето оцеляване, Алан Лонг съзира дългогодишната грешка. Миналото му вече не е защитено откъм проучвания, както на всички останали хора. Някой случаен факт може да бъде преиначен, изтеглен от контекста и изопачен. Важен е само фактът, проклетият изобличаващ факт. Лонг се готви да напусне ФБР поради заболяване. Във връзка с това праща на директора доклад. А в същност Лонг започва да работи за нас. Макар че не може точно да се каже, че се е къпал в кръвта на жертвата, той не е и предразположен към злодея на мракобесието. Обезпокоен е. А страхът е оръжие, което той отлично познава.“

„Днес свърших добра работа“, каза Питър, като погледна часовника си. Наближаваше четири и половина. Върху отсрещната сграда следобедното слънце хвърляше плътни сенки. Декемврийският вятър режеше. От време на време някой лист се понасяше спираловидно нагоре.

Алисън скоро щеше да се върне. Щеше да я заведе в малък ресторант в Джорджтаун, където можеха спокойно да вечерят, да се гледат и любуват един друг. Щеше да усеща хумора в очите и в гласа й, щеше да се радва на нейната близост. А после щяха да се върнат в хотела и да се обичат. Пълноценно. Дълбоко. Тази дълбочина отдавна отсъствуваше от интимния му живот.

Питър се изправи, протегна се, направи няколко кръга с шията си. Беше му навик. Когато болката нахлуваше в слепоочията, облекчаваше я с кръговидни движения на врата. Макар че сега не го болеше. Независимо от напрежението на последните два дни само за няколко кратки мили усети тревожното пулсиране на болката. Алисън Макандрю влезе в живота му. Всичко бе толкова просто.