Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Банър изгледа Парис. „Всичко става ясно — помисли си Сейнт-Клеър. — Кръстосаха шпаги. Тези млади лъвове. Младите се опълчват не само срещу по-възрастните, а и един срещу друг в борба за власт и превъзходство.“

— Струва ми се любопитно. Досиетата изчезнаха по такъв начин и в такъв момент, сякаш крадците са очаквали смъртта на Хувър. Месеци на упорити проучвания не дадоха резултат. Един от най-добрите специалисти по разузнаването в страната заяви, че не може нищо да открие. Браво измисля да се използува писателят Чансълър като сонда. Нашият специалист съставя план, писателят се улавя, той е програмиран и започва да пише. И както се очакваше, създава смут сред притежателите на досиетата и те почват атаки срещу него. Действията им, според мен, са дали достатъчно възможност, за да ги зафиксираме. А ние не ги хващаме нито на запис, нито на филм.

Монтелан се надвеси над него:

— Значи ли, че допускате…

— Допускам — прекъсна го Банър, — че въпреки всичката си компетентност и прецизност нашият специалист вчера показа, че тези качества му липсват.

— Това е прекалено! — избухна Кристофър. Повехналите му черти се изостриха, пръстите му затрепераха. — Имате ли представа кой е Варак? Какво е видял в живота си? Какво го тласка?

— Знам, че е изпълнен с омраза — отвърна Банър, — и това ме плаши.

Настъпи пълна тишина. Истината в думите на Фредерик Уелс оказа своето въздействие. Нищо чудно Варак да бе действувал самостоятелно, независимо от тях, тласкан от омраза, непозната за никого от присъствуващите.

Сейнт-Клеър си спомни думите на Варак: Мога да разпозная нациста под каквато и форма да се крие и да го преследвам до дупка. Ако мислите, че има разлика между предназначението на тези досиета и целите на Третия райх, жестоко се лъжете.

След като веднаж нацистът е открит и унищожен, какъв по-добър начин от досиетата, за да държи в шах последователите му?

Браво отмести назад стола си и стана от масата. Отиде към един стенен шкаф, отключи го и извади малък 38-калибров пистолет. Заключи шкафа и се върна на място. Оръжието остана в ръката му, но скрито.

— Поканете мистър Варак да влезе!

Стефан Варак застана зад празния стол на Генезис, изучавайки членовете на „Инвър Брас“. Сейнт-Клеър го следеше предпазливо, докато очите им се срещнаха:

— Мистър Варак, имаме въпрос към вас. Бихме желали сбит отговор. Започнете, Банър.

Уелс заговори:

— Мистър Варак, чрез Чансълър вие предвидихте събитие, което би могло да ни доведе до досиетата на Хувър. С идентифициране — визуално или запис на глас. Вие сте подготвили клопката, което доказва, че оценявате значението. А в същото време вашата всепризната компетентност, вашият професионализъм не се оказват налице. Питам се защо. Не би било трудно да поставите две, три, шест камери, ако е нужно! Ако бяхте го направили, сега целта ни щеше да е постигната, досиетата щяха да са в наши ръце. Защо се получи така, мистър Варак? Защо?

Кръв нахлу в лицето на Варак. Целият почервеня от гняв. Всички признаци, които бе карал Сейнт-Клеър да търси по лицата на другите, при него бяха налице. Нима гневът, както и страхът предизвикват същите неконтролируеми химически промени, за които сам бе говорил? Сейнт-Клеър постави оръжието в скута си и нагласи пръст върху спусъка.

Но мигът премина. Варак се овладя.

— Въпросът е уместен — спокойно отвърна той. — Ще отговоря колкото се може по-сбито. Както ви е известно, аз работя сам. До чужда помощ рядко прибягвам, и то само когато няма да установят самоличността ми. Такъв бе случаят с таксиметровия шофьор, който откара Чансълър и момичето до Ню Йорк. Разговорът им бе записан. Шофьорът ми се обади във Вашингтон и ми пусна разговора по телефона. Тогава научих, че се готвят да отидат в Роквил. Имах твърде малко време да приготвя апаратурата, да я откарам и монтирам в къщата. Дори съм доволен, че можах да инсталирам и една камера с подходящия инфрачервен филм. Това е моят отговор.

Отново мълчание. Сега членовете на „Инвър Брас“ изучаваха Варак. Сейнт-Клеър измъкна пръста си от спусъка. Цял живот се бе учил да отличава истината от лъжата. Струваше му се, че сега чу истината. Молеше се на бога да не се е заблудил.

Навикът накара Питър да се събуди в четири и половина, застави го да стане от леглото, да отвори чантата си и да извади кожения тефтер.

Намираха се в апартамент в хотел „Хей-Адамс“ и Алисън едва сега научи за странните му часове за работа. Тя скокна в леглото: