Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Но Сейнт-Клеър не забеляза никакви реакции. Никакъв ответ. Само дълбоко съсредоточаване у всички.

Разказа какво се чува и вижда от записите.

— Без предварителните приготовления на Варак не бихме узнали за необикновените действия, предприети срещу Чансълър. Казвам, срещу Чансълър, а не срещу дъщерята на Макандрю. Според нас те правят опит да го хвърлят по погрешна диря, да го накарат да повярва, че оставката на Макандрю се дължи на негови погрешни командни решения още от войната в Корея, в битка за местността Часонг.

Зениците на Парис се разшириха. Реакцията му бе очевидна. После сам проговори:

— Убийците от Часонг…

Остра болка проряза гърдите на Сейнт-Клеър, не можеше да поеме дъх. С усилие успя да се овладее и изгледа проницателно Карлос Монтелан.

Думите на Парис го накараха да изстине. Нямаше откъде да ги знае! В записите тези думи никъде не се споменаваха, Сейнт-Клеър също не ги бе употребил!

— Какво ще рече това? — попита Венис и размести тежкото си тяло върху стола.

— Всеки военен историк би ви пояснил, че с тези думи характеризираха всички офицери, взели участие в битката за Часонг — отвърна Парис. — Това бе лудост, самоубийство. Войниците на бойната линия се бунтуваха. Много от тях били застреляни от офицерите си. Трагична катастрофа, и тя до голяма степен определи изхода на войната. Ако Макандрю е бил там, нищо чудно дълго стаявалата се жертва да е изплувала сега. И това би могло да е мотив за оставката му.

Сейнт-Клеър внимателно наблюдаваше Парис, облекчен от академичното му обяснение.

— А липсва ли връзка със смъртта му в Хаван? — запита Кристофър, чиито ръце трепереха, като говореше.

— Не — бавно отвърна Браво. — Макандрю е бил убит от Лонгуърт.

— Искате да кажете Варак? — с недоверие попита Уелс.

— Не — отвърна Браво. — От истинския Лонгуърт. В Хавай.

Сякаш камшик изпляска във въздуха. Всички приковаха очи в него.

— Как? Защо? — Гласът на Венис се задушаваше от гняв. Даниъл Съдърланд беснееше.

— Това не можахме да предвидим, не можахме да го контролираме. Знаете, че Варак се представи като Лонгуърт пред Чансълър. Това бе като въдица, защото за Лонгуърт той можеше да направи справка. Чансълър е дал името на Макандрю, казал му е, че Лонгуърт има достъп до Досиетата. След смъртта на жена си генералът прекосява половината свят, за да открие Лонгуърт. И го намира.

— Значи, Макандрю е смятал, че само Лонгуърт е знаел какво е станало в Часонг — замислено каза Фредерик Уелс. — Че сведения за случая има само в досиетата на Хувър и другаде никъде.

— Това не ни води до никъде, освен пак до досиетата — отново с недоверие рече Кристофър.

— Напротив, то ни подсказва нещо — добави Банър, като погледна към Браво. — Потвърждава вашите думи. Че Часонг е уловка.

— Защо? — запита Венис.

Уелс се обърна към съдията:

— Защото е напълно безсмислено. Защо въобще са го използували?

— Съгласен съм с вас. — Сейнт-Клеър се наклони напред, възстановил спокойствието си. Първата част от замисъла на Варак не даде резултат. Сега бе време за втората: да се съобщят нови имена. — Както ви казах миналата вечер, Чансълър е напреднал доста с романа си. Варак е успял да сложи ръка на ръкописа. Вътре има два странни момента. Въвежда два нови персонажа, не-споменавани досега. Не знаем защо. Първият е тънко замаскиран, вторият съществува в записките му — човек, когото се мъчи да открие. Първият е журналистката Филис Максуел, вторият — един счетоводител на име Брум-ли, Пол Брумли. Бил е в Управлението на Общите служби. Има ли някой от вас някаква информация за тези хора?

Никой нищо не каза. Имената бяха изречени, вторият капан зареден. „Ако съмненията на Варак имат основание, кой от двамата ще се хване? — питаше се Сейнт-Клеър. — Банър или Парис? Фредерик Уелс или Карлос Монтелан?“

Разговорът секна. Браво оповести, че закрива заседанието на „Инвър Брас“. Блъсна назад стола си, но го спря гласът на Уелс:

— Варак в коридора ли е?

— Да, разбира се — отвърна дипломатът. — Както винаги, урежда отпътуването ви.

— Бих искал да му задам един въпрос. Първо ще го задам на всички ви. Поставил е микрофони вътре в къщата в Роквил. Описахте звуците при вмъкването и претърсването на кабинета, но думи не се чуват. Камерата, инсталирана отвън, не „вижда“ нищо, защото похитителите са вън от обсега й. Сякаш са знаели за съществуването й.

— Какъв е въпросът ви? — попита Монтелан с остър тон. — Не ми се нравят намеците ви.