Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Пред сградата той вижда колата на ФБР. Открили са дирите му. До шофьора седи човек. Двамата наблюдават мълчаливо Алекс. Това е техният метод — да всяват страх, особено когато човек знае, че го следят, и то нощем. Съвсем типично за Хувър.

Мередит отива с такси до гаража, където е паркирал колата си. Проследяваме го как се влива в движението или изостава, чувствувай-ки зад себе си колата на ФБР. Нещо го кара да измени посоката и тръгва по непознат за него път вън от града. В гърдите му бушува яростта на съпруга и бащата. Няма да отведе преследвачите си отново в къщи при жена си и децата. Страхът му прераства в озлобление.

Следва гонитба по разни странични пътища. Високи скорости, бързо пробягващ пейзаж, скърцане на гуми при остри завои. Всичко това изопва нервите на Алекс до краен предел. Сам човек, който препуска из непознати лабиринти с надежда да оцелее. Нервното му напрежение от последните седмици се изостря от безумното преследване. Мередит усеща как силите му го напускат. Внезапно в мрака изниква завой, Мередит не преценява разстоянието и удря спирачка. Колата рязко извива, отскача от пътя, прелита над една ограда в полето. Наранен, по челото му се стича кръв от удара в предното стъкло, той успява да се измъкне от колата. Веднага забелязва автомобила на ФБР на шосето. Спуска се към него с крясък. Говори за насилие, за физическа разправа. Но не успява да направи нищо. Двама от агентите излизат от колата и бързо го усмиряват. Преструвайки се, че изпълняват служебен дълг, го претърсват за оръжие. Шофьорът хладно заговаря:

«Не ни принуждавай, Мередит. Нямаме особена полза от хора като тебе. Хора, които слагат нашата униформа, а работят за противника.»

Алекс изпада в несвяст. Това е тайната на неговото минало. Преди години, през войната в Корея, едва двадесетгодишен, като млад лейтенант, Мередит е пленен и сломен от похитителите си. Не само той — стотици. Хора, докарани до лудост от физически и психологически мъчения, непознати в съвременната война. Армията разбира. Женевските споразумения са нарушени. Уверяват разсипаните здравословно войници, че всички документи за тяхното кошмарно преживяване ще бъдат унищожени. Те бяха служили почтено, а преминаха през неща, за които армията никога не ги бе подготвяла. Всеки можеше да избере живота ви безнаказано.

Чак сега Алекс разбира, че най-тъмният момент от живота му е известен на хора, които безогледно ще го използуват срещу него, дори срещу неговите жена и деца.

Агентите на ФБР го пускат и той започва да се лута по тъмния път извън града.“

Питър затвори тефтера и погледна към Алисън. Тя гледаше право пред себе си, с очи разширени и нетрепкащи. Двамата военни от ескорта седяха в предната част на самолета.

Тя усети погледа му, обърна се и пресилено се усмихна:

— Работите ли?

— Преди. Не сега.

— Радвам се. Това ме кара да се чувствувам по-добре. Така по-малко ви преча.

— Не става дума за това. Вие ме накарахте да продължа, спомняте ли си?

— Скоро ще пристигнем — механично отвърна тя.

— След десетина-петнайсет минути, струва ми се.

— Да. — Тя се отдаде на мислите си, загледана в ясната небесна синева.

Самолетът започна да снижава. Спряха, слязоха и им казаха да почакат в офицерската чакалня на шести изход.

Единственият човек в чакалнята бе млад капелан, видимо повикан да бъде на разположение. Изпита едновременно облекчение и недоумение, като разбра, че присъствието му е излишно.

— Много мило, че сте тук — каза Алисън с тежест, — но баща ми почина преди няколко дни. Шокът вече е преодолян.

Капеланът тържествено се ръкува и излезе. Алисън се обърна към Питър.

— Службата ще бъде утре сутринта в десет, в Арлингтън. Аз пожелах минималното. Само офицерският кортеж. Сега е шест часът. Защо не вечеряме някъде и да тръгнем към къщата?

— Чудесно. Да наема ли кола?

— Няма нужда. Те ще ни дадат.

— Но това предполага и шофьор?

— Така е. — Алисън се намръщи отново. — Прав сте. Ето едно усложнение. Носите ли шофьорската си книжка?

— Разбира се.

— Тогава ще се разпишете за колата. Нямате нищо против, нали?

— Естествено.

— Ще бъде по-просто без трето лице. Шофьорите в армията страшно обичат да шпионират по-висшите офицери. Дори да не го поканим, сигурна съм, че той ще има заповед да остане в помещенията, докато му бъде наредено.

Думите на Алисън можеха да се тълкуват по няколко начина.

— Какво имате пред вид?

Алисън забеляза предпазливостта му.