Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Чансълър се облегна назад. Трябваше да събере мислите си. Чуваше слова, които сам бе написал. Роман.

— Знаех, че генералът се противопоставя на известни неща. Но не знаех, че се е занимавал с корупцията и измамите в армията.

— Главно с това се занимаваше и ожесточено се бореше срещу тях. Беше си направил каталог със стотици противоречащи си доклади, тактически погрешни ходове, сведения за жертви. Дори веднаж спомена, че ако статистиката за жертвите е поне наполовина точна, то трябвало да сме спечелили войната още в 1968 година.

— Какво казахте? — с недоверие изрече Питър. Защото това бяха негови думи.

— Какво ви стана? — запита Алисън.

— Нищо. Продължавайте.

— Няма какво повече да кажа. Пречеха му да участвува в конференции, в които трябваше да вземе участие, пренебрегваха го на заседания на щаба. Колкото по-усърдно се бореше, толкова повече го отблъскваха. Накрая разбра, че всичко е безсмислено.

— Какво ще ми кажете за категоризирането на фалшивите доклади? На лъжите от Сайгон?

Алисън отвърна поглед встрани.

— Последният ни разговор бе за това — тихо промълви тя. — Неприятното е, че бях в лошо настроение. Бях ядосана. Надумах му разни неща, за които сега горчиво съжалявам. Тогава не успях да проумея колко дълбоко е бил съкрушен.

— Кажете за докладите!

— Струва ми се, че те бяха станали символ за него. — Алисън вдигна глава и го погледна. — Месеци, може би дори години, те му носеха друг вид страдание, тъй като трябваше да се опълчва срещу хора, с които бе служил. Но повече не можеше така. Силите не му достигнаха да доведе борбата си докрай. И напусна.

Питър отново се наведе към нея. Съвършено съзнателно заговори с остър тон:

— Това не звучи убедително за един всеотдаен военен, какъвто го знам от срещата ни!

— Така е. Затова му се разкрещях тогава. Вижте, ние спорехме. Бяхме повече от баща и дъщеря. Бяхме приятели. Равни в известни отношения. Аз трябваше от-рано да порасна, защото той нямаше с кого друг да споделя.

Настъпи мъчителна тишина. Чансълър изчака:

— Преди малко казахте, че не съм бил прав. Сега е мой ред. Най-малко от всичко баща ви е искал да се оттегли в пенсия. И в Хавай той не замина на почивка, а отиде там, за да се срещне с човека, който го е принудил да напусне армията.

— Какво?

— Нещо се е случило с баща ви преди много, много години. Нещо, което той е искал да остане скрито от всички. Този човек се е добрал до тайната му и го е заплашвал с нея. Много ми харесваше баща ви. Харесваха ми неговите идеи и позиции. И се чувствувам ужасно виновен. Честно ви казвам. Затова искам да ви разкажа всичко.

Алисън Макандрю не помръдна, само прикова в него големите си очи. После попита:

— Сега няма да ми откажете чаша алкохол, нали?

Той й разказа цялата история, всичко, което си спомни. От светлокосия непознат на плажа в Малибу до невероятния разговор с полицейския сержант от Роквил. Не спомена само за убийството във Форт Триън. Ако имаше някаква връзка със случилото се, не искаше да я затормозява допълнително.

Презираше се, докато й разказваше: писател, търсач на сензации, забъркан в грандиозен заговор. Очакваше с основание тя да избухне срещу него, да го заклейми като виновник за смъртта на баща си. Дори истински жадуваше за присъдата й, толкова дълбоко чувствуваше вината си.

Но тя сякаш разбра дълбочината на преживяванията му, дори се опита да го оневини, каза му, че ако всичко това е вярно, то той също е жертва, а не престъпник. Но независимо от неговите предположения, тя не можеше да повярва, че в миналото на баща й има черно петно и под заплахата за разкритие той е бил принуден да напусне армията.

— Просто няма логика. Ако такова нещо съществува наистина, те щяха да го използуват още преди години.

— В изявлението си във вестника споменавате, че той е бил гонен.

— Да, но в друг смисъл. Имах пред вид изтощителното незачитане на неговите решения и изводи. Това бе методът им на действие. Свидетелка съм.

Чансълър си спомни пролога на своята книга. Просто се боеше да я запита отново.

— А доклада за корупцията в Сайгон?

— Какво?

— Не допускате ли, че са се опитвали да го възпрат?

— В това съм сигурна. Но той не за първи път се залавяше с подобно нещо. Докладите му от бойните полета винаги са били критични. Той обичаше армията. Искаше да поправи в нея всички недостатъци. Но никога не би направил изводите си публично достояние, ако това имате пред вид.

— Да.