Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Никога. Не би го направил.

Питър не си изясни нещата докрай, но не пожела понататъшни обяснения. Все пак запита неизбежното:

— А защо замина за Хавайските острови?

Алисън го погледна.

— Зная какво мислите. Не мога да ви оборя, но ето какво ми каза: искал да се махне, да замине на дълго пътешествие. Нищо не можеше да го спре. Майка ми вече я нямаше.

Това не бе отговор. Въпросът увисна. Продължиха да разговарят. Може би часове. Накрая тя спомена, че на другия ден тялото на баща й ще бъде докарано в Ню Йорк със самолет от Хавай. Военен ескорт щеше да посрещне тленните останки на летище „Кенеди“, а после ковчегът щеше да бъде закаран във Вирджиния с военен самолет. Погребението бе определено за по-следващия ден в Арлингтън. Тя призна, че едва ли ще има сили да издържи това изпитание.

— Ще има ли някой близък с вас?

— Не.

— Ще ми позволите ли аз да ви придружа?

— Има ли смисъл…

— Има, разбира се — непреклонно каза Питър.

Заедно чакаха в товарния сектор край огромното бетонно поле на летището. Вляво до тях двама армейски офицери стояха мирно. Вятърът беше силен и носеше на вихрушки из въздуха хартии и листа от далечни дървета. Грамадният „ДС–10“ се плъзна по пистата и спря. След малко капакът на гигантския корпус се плъзна встрани. Багажният електрокар се приближи и застана отдолу. Секунди след това свалиха ковчега.

Лицето на Алисън изведнъж стана пепелявосиво, тялото й се скова. Отначало се разтрепериха устните й, после ръцете. Очите й гледаха напред, без да мигнат. Сълзи се затъркаляха по страните й. Питър я прегърна през раменете.

Мъчеше се да се владее колкото може — с огромни усилия и по-дълго, отколкото би очаквал човек. Чансълър усещаше всяка спазма в тялото й. Притисна я по-силно. Накрая силите я напуснаха. Обърна се, отпусна се върху него и като зарови лице в палтото му, за да заглуши риданията си, даде воля на мъката си.

— Извинявайте… извинявайте! — шепнеше тя. — Обещах си да не се предавам, но не мога.

Той я притисна и нежно заговори:

— Нищо, нищо, отпуснете се, позволено е.

Питър бе взел решение, но тя му помогна да го промени. Искаше да се откаже от книгата; явно той бе ловко подведен и неговата роля на марионетка струваше живота на Макандрю. Това се бе опитал да обясни на Алисън предната вечер.

— Да предположим, че сте прав — бе му казала тя. — Аз не допускам, но да предположим, че сте прав. Каква по-убедителна причина, за да продължите?

Така беше.

Седеше не до нея, а от другата страна на пътеката в самолета на военновъздушните сили. Тя искаше да остане сама. Питър го усети и я разбра. Под тях, в багажното отделение, се намираха тленните останки на нейния баща. Тя искаше да бъде сама с мислите си и той не можеше да й помогне. Алисън бе затворена, той я разбираше.

Но тя бе и непредсказуема. Забеляза това, когато дойде да я вземе с таксито днес следобед. Каза й, че е позвънил в хотел „Хей-Адамс“ във Вашингтон и е направил резервация за двамата.

— Не ставайте глупав, има толкова място в къщата в Роквил. Ще отседнем там. Трябва.

Защо трябва? Той не попита.

Чансълър разтвори чантата си и извади тефтера с кожената подвързия, с който не се разделяше, където и да отидеше. Беше му го подарил Джошуа Харис преди две години. Във вътрешната му преградка имаше няколко подострени молива. Взе един и започна да пише:

Но преди да продължи, спомни си думите на Алисън предната вечер: „… да предположим, че сте прав. Каква по-убедителна причина, за да продължите?“

Спря поглед на думите, които току-що бе написал. „Глава 8 — Резюме“. Тревожно съвпадение. В тази глава Мередит е доведен до ръба на умопомрачението заради някаква негова ужасяваща тайна.

„Алекс напуска кабинета си във ФБР по-рано от обикновено. Знае, че го следят, опитва се да се изгуби сред тълпите, като криволичи из тесни улички и пресечки, минава през няколко сгради, като влиза от един, а излиза от друг вход. Мята се на автобус, който го отвежда на една пресечка от дома на заместник-министъра. Имат уговорена среща.

Посреща го портиерът, който му подава бележка от заместник-министъра. Срещата няма да се състои. Не желаел повече да се занимава със случая. Ако Мередит настоява, той ще е принуден да съобщи за поведението му — според него Алекс е неуравновесен, с прояви на параноик, въобразява си, че го следят.

Мередит е изумен, а адвокатът в него — вбесен. Ето още едно доказателство в негова полза. Заместник-министърът е бил обработен, както и толкова други. Хората на Хувър успяват да парират всеки ход на Мередит. Изобличителните данни, с които разполага ФБР, имат всепроникваща сила.