Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

О’Брайън не разполагаше повече с никакви безопасни укрития. Възможностите му се бяха изчерпали. Дори най-близкият от съратниците му не би се решил да му помогне. Къщата в Сейнт Майкълс бе разрушена. Държавна собственост на стойност четири милиона долара бе хвърлена във въздуха.

Може би щяха да се намерят обяснения за ужасната катастрофа, обяснения, които да са в полза на О’Брайън. Но в разузнаваческите среди никакво обяснение не можеше да изличи чудовищните улики за убийство.

Трупът на Варак, направен на решето от куршуми, бе открит на местопроизшествието. Точно пред къщата в Сейнт Майкълс. Това говореше само за предателство.

На Чансълър всичко му бе ясно, но от това нямаше полза. Трупът на Варак е бил открит от хората, които го преследваха около Смитсъновия институт, и е бил докаран пред къщата в Сейнт Майкълс, за да предизвика коварно усложнение.

Чансълър разбираше всичко, но каква полза. Кой би се вслушал в обясненията му?

Вестта веднага се разчу. Старши агентът Каръл Куинлан О’Брайън бе изчезнал. Неговият отдел настоятелно бил изискал от Държавния департамент разрешение за достъп до дома в Сейнт Майкълс едно. В мотивите по разрешението било замесено името на Варак с обяснението, че се провежда съвместна операция между ФБР и Съвета за Национална сигурност. Самата мотивировка бе лъжлива, подобна операция въобще не била планирана. А О’Брайън никъде не можеше да се открие.

Тайният център за разпитване на дезертьори бе унищожен.

От телефонните разговори, които водеше от разни автомати по шосета и странични пътища, О’Брайън разбра, че обръчът на преследвачите им се съкращава с обезпокоителна бързина. Съпругата на Куин бе не на себе си. Посещаваха я агенти, говореха й страхотни неща — все хора, които до преди няколко дни бяха техни приятели. О’Брайън правеше неимоверни усилия да я успокои. А не можеше да й каже нищо съществено по телефона. Безспорно разговорите им се подслушваха. Още повече, че той, Питър и Алисън трябваше моментално да се измъкват от района, откъдето провеждаха някой разговор. Телефонните будки и автомати също се следяха.

Чансълър се обади на Тони Морган в Ню Йорк. Издателят бе силно изплашен: какви ли не агенти бяха идвали при него. И при Джошуа Харис. Обсипали ги със смайващи обвинения. Питър бил дал фалшиви показания пред дежурен офицер на ФБР, което довело до гибелта на няколко души от Министерството на правосъдието. После нападнал агент на ФБР в Коркорановата галерия. Човекът бил в критично състояние: ако не оживее, Питър ще бъде подведен под отговорност за убийство. Освен това съществували явни доказателства за участието му в унищожението на строго засекретена държавна собственост на стойност четири милиона долара.

— Лъжи! — крещеше Питър. — Човекът, с когото се бих, искаше да ме убие. Той е от маниаците! И е бил накаран да си подаде оставката. Това казаха ли ти?

— Не! А ти откъде знаеш? От агента О’Брайън?

— Да.

— Не му вярвай! О’Брайън е озлобен чиновник, некадърник. Обясниха ми ясно. Те и без това се чудели как да се отърват от него, когато ти си се появил.

— Той спаси живота ми!

— По-скоро е искал ти да останеш с такова впечатление. Върни се, Питър! Ще те свържа с най-добрите адвокати. Ще намерим за всичко законно оправдание, следователите ще разберат. Ти си в страхотно психично състояние. Миналата година едва оживя! Главата ти бе цялата насечена. Никой не знае истинската степен на уврежданията!

— Говориш глупости, не се ли чуваш!

— Не знам. Мъча се да намеря някакво оправдание. — Гласът му секна. Бе силно развълнуван.

— Чуй ме, Тони. Нямам много време. Не разбираш ли какво вършат? Те не могат да признаят истината. Опитват се да преиначат ситуацията, но не могат да признаят, че такава ситуация съществува! Досиетата на Хувър са изчезнали!

— Махни се от огъня, Питър! Ще се погубиш! — Вик на загриженост се изтръгна дълбоко от гърдите на Морган.

Чансълър разбра. И Тони е бил манипулиран.

— Ти спомена ли им за досиетата?

— Да… — Морган едва произнасяше думите.

— И те отрекоха, че са изчезнали, нали?

— Разбира се. Те никога не са изчезвали, били са унищожени. По лично разпореждане на Хувър.

Безгранична лъжа! Думите на Филис Максуел се върнаха в съзнанието на Питър: Страхът ражда кърваво насилие. Дали това бяха думи на Филис? Или той ги бе измислил? Вече не бе сигурен. Истина и въображение се бяха слели и превърнали в едно. Единствено реално му звучаха думите на Куин О’Брайън: