Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Цялата къща се разтърси. Мазилката се пропука, гредите се усукаха. Държейки Алисън в ръце, Питър разбра, че е имало още два-три взрива, така близко един след друг, че се бяха слели в едно.

Не. Експлозиите бяха четири, от всяка една страна на къщата, от всеки ослепителен прожектор. О’Брайън излезе прав. Идеята им бе наистина да ги привлекат към стъклата и да хвърлят експлозиви. Ако бяха близо до прозорците, острите късове стъкло щяха да се набият в телата им. Вени и артерии щяха да се прекъснат, можеха да получат дълбоки порязвания по главите и лицата, както се бе случило с Питър на шосето за Пенсилвания. Сходството в двата случая бе болезнено. Дори през гъстия облак от хоросан пред очите му изникна споменът за катастрофиралия автомобил. Само жената в обятията му беше друга.

— Чансълър? Всичко наред ли е? Отговорете!

Това бе гласът на Куин, изкривен от болка. Идеше нейде от долния етаж. Питър чу рев на потеглящи автомобили.

— Да.

— Те заминаха. — Гласът му ставаше все по-слаб. — Ние трябва да се махаме оттук! Час по-скоро!

Питър пропълзя до края на стълбите и се пресегна към ключа за лампата. Светна. О’Брайън се бе свил на първото стъпало, обгърнал с една ръка перилата. Вдигна очи към Чансълър. Лицето му беше в кръв.

Шофираше Чансълър. На задната седалка Алисън придържаше главата на О’Брайън. Парчета стъкло се бяха набили в рамото и дясната му ръка, а по лицето и шията си имаше дълбоки разкъсани рани, не особено опасни, но силно болезнени.

— Смятам да ви откарам у вас — каза Чансълър, който продължаваше да диша учестено от страх. — При жена ви и при вашия лекар.

— Правете каквото ви казвам! — отговори Куин, надвивайки болката. — Жена ми знае, че съм във Филаделфия, а лекарят ми ще задава ненужни въпроси. Ще потърсим друг.

— Според мен въпросите тъкмо сега са нужни!

— Но никой няма да повярва на отговорите!

— Не бива да постъпвате така — каза Алисън, като попи лицето му с кърпичка. — Питър е прав!

— Не, не е вярно. — О’Брайън потръпна от болка. — Сега сме по-близо до досиетата, отколкото когато и да било. Трябва да ги намерим. Да ги вземем. Това е единственият отговор. За нас.

— Защо? — запита Питър.

— Къщата в Сейнт Майкълс е в недосегаема територия, недвижимо имущество на стойност четири милиона долара. Практически никой не може да има достъп до нея.

— Но вие получихте достъп — прекъсна го Чансълър.

— Може да ви се стори странно, но не аз получих право на достъп. — Куин пое звучно дъх. Болката попремина и той продължи: — Ако Държавният департамент или ФБР разберат как съм излъгал, не ми мърдат двадесет години затвор. Наруших всички клетви.

Питър усети прилив на симпатии към него.

— Защо? Какво е станало?

— Пред Държавния департамент си послужих с името на Варак. Той бе специалист по работата с дезертьорите, а аз съм запознат с процедурата при получаване на „стерилна“ база. Преди години ФБР се занимаваше също с дезертьори. Казах, че това е съвместна операция между Съвета за Национална сигурност и моя отдел. Името на Варак се оказа решаващо. В моя отдел могат да направят проверка. Но при Варак — никога.

Чансълър внимателно изведе колата от дългия десен завой. Дори мъртъв, Варак продължаваше да участвува в играта.

— Не беше ли опасно да си служите с неговото име? Той е мъртъв. Тялото му сигурно вече е открито.

— Отпечатъците от пръстите му бяха заличени още преди години. Предполагам, че дори зъбите си е поправял под чуждо име. Като имате пред вид броя на убийствата в града и формалностите в полицията, може да мине и седмица, преди да идентифицират трупа му.

— Но каква бе идеята ви? Използувахте Варак, за да получите достъп до къщата в Сейнт Майкълс-. Какво от това? Защо да сме по-близко до досиетата?

— От вас никога няма да излезе юрист. Този, който ни нападна тази вечер, е знаел две конкретни неща: процедурите в Държавния департамент за ползуване на къщата и, второ — че Варак е мъртъв. Един от четиримата, които вие се готвите да посетите: Банър, Парис, Венис или Кристофър. Един от тях е знаел и двете.

Питър стисна здраво кормилото. Спомни си думите, които бе чул само преди няколко часа:

В дневниците на Държавния департамент е отбелязано, че в момента участвувам в заседание…

Мънро Сейнт-Клеър, извънредният и пълномощен посланик с достъп до всички тайни на нацията, знаеше за смъртта на Варак.

— Или Браво — яростно добави Чансълър. — Петият.