Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Всичко бе възможно. Нищо не биваше да се пренебрегва.

— Казахте, че останалите двама са почти изключени. Какво имате пред вид?

— Нито един не може да бъде заподозрян в каквито и да е видими симпатии към Китай. Все пак, Съдърланд — Венис, е произнесъл решение не в полза на правителството по дело, заведено от трима журналисти, на които били отказани паспорти за Китай. Той е пледирал, позовавайки се на обстоятелството, че щом Пекин не възразява да ги приеме, възпирането им от страна на правителството представлява нарушение на Конституцията.

— Логична защита.

— Така е. Приета безапелационно.

— А какво ще кажете за Монтелан?

— Парис е известен като активен противник на Тайван. Наричал е Чай Кай Ши „затънал в корупция властелин“. Открито е поддържал приемането на Китай в ООН.

— Не бе единствен.

— Това имах пред вид, като казах, че двамата се изключват. И Венис, и Парис вземат становища, които може да не са били популярни, но поне в тях няма нищо необичайно.

— Ако не съществуват други причини за тези техни становища.

— Е, да. Но първо да тръгнем от очевидното. Мисля да съсредоточим внимание върху Драйфус и Уелс.

— С тях ще започнем, но аз мисля да се свържа и с четиримата. Да разговарям с всеки поотделно. — Питър изпразни чашата си.

О’Брайън се облегна на стола си:

— Какво казахте?

Питър стана и отнесе чашата си към барчето, където стоеше бутилката с уиски. Вече бяха изпили по една чаша. Чансълър се подвоуми, после си наля отново.

— На колко души може да се разчита? Като на онези в мотела в Куонтико и другите, които ни охраняваха?

— Аз ви помолих да повторите това, което казахте.

— Не се опълчвайте срещу мен. Помагайте ми, но не ми пречете. Аз съм свързващото звено между четиримата. Всеки от тях знае как съм бил манипулиран. Един от тях знае — или ще си помисли, — че съм го оградил с кръгче.

— И после?

Чансълър доля чашата си.

— После ще се опита да ме очисти.

— И аз така мисля. Смятате ли, че ще поема отговорността? Не си въобразявайте!

— Не можете да ме спрете! Може само да ми помагате!

— Не мога ли да ви спра? Ще измисля срещу вас десетина обвинения и ще ви изолирам!

— И после какво? Вие не може да застанете срещу тях!

— Защо не?

Чансълър се върна на масата и седна.

— Защото те вече са ви заплашвали. Спомняте си за Хан Чу, нали?

О’Брайън не помръдна и издържа погледа на Питър.

— Вие какво знаете за Хан Чу?

— Нищо, Куин. И не искам да знам. Но мога да се досетя. Когато разговаряхме първата вечер и споменах името на Лонгуърт, когато ви разказах какво се е случило с Филис Максуел… и после стана дума за Часонг… изражението ви, очите ви издаваха панически страх. И вие произнесохте наименованието Хан Чу, сякаш това бе за вас смърт. Гледахте по същия начин, както ме гледате сега. Започнахте да ме обвинявате в неща, от които нищичко не разбирах. Може и да не ми повярвате, но аз ви бях съчинил още преди да се срещнем.

— Какви са тия измишльотини? — нервно запита О’Брайън.

Чансълър смутено отпи. Свали поглед от Куин и се вгледа в чашата.

— Вие сте моят пречистващ се герой. Положителният човек, който се изправя срещу собствените си грешки и слабости и ги преодолява.

— Не ви разбирам.

— Всяка проява, свързана с корупция, трябва да има противодействуваща сила. Един човек, на чиято страна е истината. Според мен разликата между романа и пародията е тази, че в романа никой не е герой от самото начало. И ако някой се превръща в герой, то е, защото съумява да преодолее собствените си страхове. Не съм добър автор на трагедии, затова не бива да наричате страха трагична грешка. Но може да го наречете слабост. Хан Чу бе вашето слабо място, нали така! И така сте попаднали в досиетата.

Куин неволно преглътна, без да снема очи от Чансълър.

— Искате ли да ви разкажа за Хан Чу?

— Не. Наистина. Искам само да знам защо са ви заплашили. Това е станало, преди да се срещнем с вас.

О’Брайън заговори, гълтайки думите, сякаш се боеше да ги произнесе отчетливо:

— В нощта преди смъртта на Хувър трима души са записани във входящите дневници на Бюрото: Лонгуърт, Солтър и Крепс.

— Лонгуърт е Варак! — остро го прекъсна Питър.

— Дали е така? — отвърна Куин. — Вие ми казвате, че Варак умира, мъчейки се да намери досиетата. Човек не би тръгнал срещу смъртта, за да се добере до нещо, което вече притежава. Трябва да е бил друг!

— Продължавайте.

— Не е било възможно истинският Лонгуърт да е бил там. Крепс и Солтър се оказаха нерегистрирани покрития. Така и не можах да установя кой се крие под тези имена. Така че трима неизвестни получават достъп до кабинета на Хувър в оная нощ. Започнах да проучвам. И тогава ми позвъниха по телефона…