Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Посланикът ми каза да ви предам, че постъпва така заради вашата безопасност. Помоли ме да ви припомня за разговора ви от преди четири и половина години. Тогава не ви е навел на погрешен път.

Дъхът му почти спря. Наистина Мънро Сейнт-Клеър не го бе подвел преди четири и половина години. Той дори му откри път в живота. Чансълър кимна и влезе в колата.

Грамадната къща във викториански стил бе разположена почти до водата. Дълъг кей се вдаваше навътре в залива, точно по средата на просторната морава пред дома. Самата къща бе на четири етажа. На първия етаж по протежение на цялата фасада имаше широка остъклена веранда с изглед към залива Чезапийк.

Шофьорът избърза напред по стълбите. Отключи и махна на Питър да го последва.

— Минете вдясно през сводестата врата към всекидневната. Посланикът ви чака.

Чансълър пристъпи в коридора. Беше сам. Влезе през сводестата врата в просторната стая с високи тавани и се огледа. Чак в дъното, пред френския прозорец с изглед към водите на залива, стоеше самотна фигура. Бе с гръб към Чансълър. Гледаше в неспирно променящата се водна повърхност.

— Добре дошли — рече Мънро Сейнт-Клеър и се обърна да посрещне Питър. — Тази къща принадлежеше на човек, наречен Генезис. Той бе приятел на Браво.

— Чувал съм за Банър и Парис, за Венис и Кристофър. Разбира се, и за Браво. Но за Генезис не съм чувал нищо.

Очевидно Сейнт-Клеър го проверяваше. Направи опит да скрие изумлението си, но не успя.

— Не е имало смисъл, тъй като той е мъртъв. Струва ми се просто невероятно, че Варак ви е съобщил името ми.

— Той не го направи. В същност, отказа да ми го открие. Научих го от друг човек, на име Брумли, без той да се усети. Неговото кодово наименование във ФБР е било „Пепелянката“. Така фигурира в изчезналите досиета. Отчасти истина, отчасти лъжа. Така съм програмиран и аз.

Сейнт-Клеър присви очи и се приближи към Чансълър.

— Отчасти истина, отчасти лъжа. Това думи на Варак ли са?

— Да. Той почина пред очите ми. Но след като ми разказа всичко.

— Всичко?

— От самото начало. От Малибу до Вашингтон. Замисълът да бъда провокиран, да се заема с тази история, за да служа за примамка. И като примамка да провокирам други да се разкрият. Не ми го каза направо, но за вас е било все едно дали ще живея, или не. Как сте могли да измислите такова нещо?

— Седнете.

— Предпочитам да остана прав.

— Добре. Сега сме като двама гладиатори, които се дебнат.

— Може би.

— Ако е така, вие губите битката. Шофьорът ми ви наблюдава от верандата.

Чансълър се извърна към верандата. Шофьорът стоеше неподвижен с пистолет в ръка.

— Вие смятате, че съм дошъл да ви убия? — запита Чансълър.

— Не знам какво да мисля. Знам само, че не бива нищо да спъва откриването на досиетата. Аз с готовност бих отдал собствения си живот, за да успее това дело.

— Досиетата от буквите „М“ до „Z“. Човекът, който ги притежава, говори със страхотен шепот по телефона и заплашва своите жертви. И той е един от четиримата. Банър, Парис, Венис или Кристофър. А може и Браво: това не е изключено. Така допускам. Той се е добрал до Филис Максуел, Пол Брумли, генерал-лейтенант Брус Макандрю. Генералът тъкмо се е готвел да направи разкрития за една потулена от преди двадесет и две години военна операция, не е могъл да живее повече с тайната и тогава го принуждават да замълчи. Още колко души са станали жертва на този човек, никой не знае. Но ако той не бъде спрян, ако досиетата не бъдат открити и унищожени, той ще държи в ръцете си цялото правителство и съдбините на страната.

Питър изрече всичко това с равен глас, но думите му оказаха своето въздействие.

— Знаете неща, които могат да ви струват живота — каза Сейнт-Клеър.

— След като едва не го загубих на няколко пъти, и то благодарение на вас, думите ви не ме изненадват. Само ме плашат. Искам да сложа край на всичко това.

— Аз също очаквам този край. И мечтая досиетата да бъдат открити. Дано всичко свърши така.

— Има начин да го постигнете. Да се гарантира успехът.

— Как?

— Разкрийте публично имената на хората от вашата група. Разкажете за изчезналите досиета на Хувър. Насилете нещата.

— Вие да не сте полудели?

— Защо?

— Въпросът е далеч по-сложен, отколкото ви се струва. — Сейнт-Клеър се приближи към един фотьойл. Постави ръце върху облегалката, изящните му пръсти деликатно се откроиха върху дамаската. Те трепереха. — Казахте, че Брумли ви е съобщил името ми. Как?