Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Нищо чудно някой да се опита да го върне. Защо тогава ни е повикал О’Брайън?

Чансълър се замисли. Явно тази възможност бе твърде реална. О’Брайън бе говорил за групата на Хувър — някои от привържениците му се знаеха, други — не, но на никого от тях не можеше да се вярва. Дали те държаха досиетата на Хувър? Те ли се мъчеха да установят надмощие в Бюрото? Ако е така, хора като Куин О’Брайън трябваше да бъдат унищожени, за да могат другите да вземат връх.

— Може би сте прав — изрече Чансълър.

Агентът кимна с глава.

— Пак започва. Не че някога е спирало. Когато чух снощи името ви, зачудих се, кое ви накара да се забавите толкова време?

— Какво искате да кажете?

— Говоря за сведенията, които получихте от мен. Из-ползувахте ги изключително против нас. Защо? Има толкова други, които са виновни — не само ние.

— Ще ви кажа същото, което и преди две години. ЦРУ използува като повод провалите на други. И то твърде оперативно и с голям ентусиазъм. Струва ми се, в това отношение с вас бяхме на едно мнение. Затова ми давахте сведенията.

Агентът поклати глава:

— Мислех, че ще разпрострете вината и върху други. Още тогава предположих, че задържате част от материала за друга книга. Заради това става цялата таи история, нали? Пишете книга за ФБР.

Чансълър остана като гръмнат.

— Това откъде чухте?

— Не съм го чул, а го прочетох. В сутрешните вест ници. Статия от Филис Максуел.

Това бе самата истина. Статията бе кратка и зловеща както с вида, така и със съдържанието си. Бе разположена на централно място, оградена в черна рамка. Щеше да се прочете от всеки, да предизвика панически въпроси и още по-паническа уплаха. Чансълър си представи как разстроената Филис Максуел призовава на летището своя здрав разум, стига до неотменимото решение и позвъня-ва на дежурния редактор във вестника. Никой редактор не би се наел да я редактира и изменя, тя се славеше с безукорна точност на фактите. Но освен това тази статия беше нейна последна изява, нейно завещание, което осезателно се чувствуваше. Филис отдаваше своя дълг към вестника си и вестникът не можеше да й обърне гръб.

Вашингтон, 19 декември.

Според сведения, получени от напълно достоверен източник, скоро към Федералното бюро за разследване ще бъдат отправени необичайни обвинения в противозаконни действия, изнудвания, потулване на криминални престъпления и незаконно преследване на граждани, което е грубо нарушение на техните конституционни права. Тези обвинения ще се появят в предстоящата книга на Питър Чансълър, автора на „Контраудар!“ и „Сараево!“. Макар и художествена проза, новото произведение на Чансълър се основава на реални факти. Той внимателно е проучил съдбите на различни жертви и е свидетел на тяхното духовно осакатяване. Воден единствено от чувството си за морална мяра, той се въздържа от разкритието на действителни личности и белетризира обстоятелствата. Тази книга трябваше да се появи значително по-рано. Навсякъде в нашия великолепен град, изпълнен със символи на борбата на народа ни за свобода, хората живеят в постоянен страх. Боят се за себе си, за своите близки, боят се за своите възгледи, дори за своя разсъдък. Те живеят със страх, защото едно гигантско чудовище е простряло пипалата си навсякъде и всява ужас. Главата на това чудовище е някъде във ФБР.

Авторът на тези редове също не убягна от неговите пипала. Ето защо решавам по съвест да отсъствувам от страниците на вестника за неопределено време. Имам надежда един ден да се завърна, но само ако мога да изпълнявам своя професионален дълг по начин, който вие, читателите, заслужавате.

Една последна дума. Не малко добросъвестни и влиятелни хора от правителството са станали жертва на ФБР. Затова трябва да се сложи край на порочните му действия. Може би романът на мистър Чансълър ще разкрие истината. Ако той успее, то поне част от нашата система ще бъде прочистена от полепналата мръсотия.

Статията бе като бомбена експлозия: кратерът й, очертан в черно, димеше. Питър погледна часовника си. Беше осем и двадесет. Чудеше се защо О’Брайън още не му е позвънил. Положително е видял вестника. Положително във ФБР е настъпил хаос. Вероятно агентът сега е изключително внимателен. Изведнъж телефонът се превърна в източник на опасност.

В същия момент, сякаш провокиран от мислите му, телефонът иззвъня. Обаждаше се О’Брайън.

— Знам, че са ви разбудили в осем. Прочетохте ли вестника?