Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Те кънтяха като нещо нереално в съзнанието му. Като нещо ненормално, фалшиво, нещо несъществуващо, пропито с мелодраматизъм, което се мъчи да се представи като част от живота.

Като думи от роман.

Несъзнателно погледът му се зарея от чашата с кафе към тефтера на масичката до кушетката. Взе кафето и се премести там. Разтвори тефтера и пречете какво бе написал вчера, преди да започне онова безумие. Безумие, което го отведе до О’Брайън.

Обзе го познатата страст да претвори вчерашното преживяване, вчерашното безумие в оная реалност, която му — беше подвластна. Защото изживяното си е изживяно. Винаги се бе мъчил да си представи какво е това да те преследват, да ти слагат капани, да умираш от страх, да се срещаш очи в очи със смъртта и да напрягаш всяка фибра, всяка мозъчна клетка, за да измислиш как да избягаш и да оцелееш. Досега тези усещания му бяха непознати. По-късно ще внесе промени в книгата, а засега ще следва поетата сюжетна линия и утре ще довърши главата. Тази нова, непосредствено изживяна лудост трябваше да опише веднага.

„Мередит става член на «Ядрото». Трябва да представи неопровержими доказателства, че във ФБР действува група от определена хора, ангажирани в сериозна противозаконна дейност. Не думи на книга, а гласове върху магнитофонна лента.

Това ще послужи за уловка и Алекс действува по инструкциите на Алан Лонг. Някогашният довереник на Хувър казва на Мередит, че най-добрата тактика е да се симулира безпрекословна капитулация пред фанатиците във ФБР. Той има основание: повече не може да понася тормоза.

Решават да направят записите с миниатюрно магнитофонно устройство, скрито в горното джобче на костюма. Магнитофонът се задействува при допир. Следват кратки, вълнуващи срещи, при които Алекс унизително капитулира пред хората на Хувър. Не му е трудно да играе убедително, тъй като просто повтаря състояние, което вече е преживял.

Една нощ Мередит подслушва и в подробности научава за плана да се «елиминира» един информатор на ФБР, заплашил да разкрие участието на Бюрото в убийството на петима чернокожи в Чикаго. Кървавата саморазправа била пряко организирана и провокирана от ФБР. Информаторът е белязан със смърт. Начинът на очистването е непроследим изстрел в претъпкано метро.

Алекс е задействувал малкото записващо устройство и е документирал дословно целия разговор. Сега вече притежава неопровержими доказателства: заговор за убийство.

Размерът само на това обвинение е достатъчен, за да свали Хувър от власт и да предизвика разкритието на нови деяния. Това е само брънка от цяла верига подобни престъпления. С Хувър е свършено.

Алекс излиза, но хората на Хувър подушват неговата двойна игра. Мередит потегля бързо с колата си. Има адрес в Маклийн, Вирджиния, където може да се яви при критични обстоятелства. Подобен случай досега не е имало — той държи в себе си доказателства, способни да унищожат Властелина и хората му, стремящи се да превърнат страната в собствена полицейска държава.

Когато маневрира от паркинга, забелязва зад себе си кола: според него това е кола на ФБР. Следва дива гонитба из улиците на Вашингтон. На червен светофар човекът до шофьора на служебния автомобил смъква стъклото и изкрещява: «Ето го!» После скача и се хвърля към вратата на Мередит, Алекс тръгва на червено, свива по улицата, натискайки силно клаксона и избягвайки другите коли.

Припомня си правилото: отървеш ли се от автомобила, отърваваш се от преследвача. Спира пред някакво учреждение, оставя двигателя да работи, излиза от колата и се вмъква в сградата. Посреща го униформен портиер. Той му показва светкавично картата си от ФБР, хуква по мраморната настилка към асансьорите, натиска бутони, търси друг изход. Вижда остъклени врати, които водят към открит пасаж, свързващ тази сграда с друга. Втурва се натам. Иззад някаква колона изниква човек. Един от двамата му преследвачи! С оръжие в ръка. Алекс включва магнитофона за запис.

— Това е стар трик, Мередит. Но не те бива.

— Главорези! Вие сте главорезите на Хувър! — в панически ужас се разкрещява Алекс.

Тези викове за миг разсейват агента — те могат да бъдат чути. Но краткият миг се оказва достатъчен, за да извърши Мередит нещо, за което се е смятал неспособен. Хвърля се върху въоръжения си преследвач.

Следва жестока борба, разнасят се два изстрела. Първият ранява Мередит в рамото, вторият покосява живота на фанатика от ФБР.