— „Почти“, „би могъл“… о, Господи! — Танър се върна до дивана и с мъка седна. Взе ръката на Али. — Чакайте! — каза той, заеквайки. — Вчера следобед в кухнята се случи нещо…
— Знаем — кротко го прекъсна Дженкинс. — Жена ви ни каза.
Али погледна Джон и му кимна. Очите й бяха тъжни.
— Приятелите ви, семейство Остърман, са забележителни хора — продължи Дженкинс. — Мисис Остърман е видяла, че мъжът й иска, че трябва да излезе и да ви помогне. Той не е могъл да стои настрана и да гледа как ви убиват… Те са много свързани помежду си. Тя му е дала разрешение да рискува живота си заради вас.
Джон Танър затвори очи.
— Не мислете — каза Дженкинс.
Танър погледна Дженкинс и разбра.
Гровър стана от стола. Действието му беше сигнал за Дженкинс и той направи същото.
— А сега трябва да тръгваме. Не искаме съвсем да ви изтощаваме. По-нататьк ще има много време. Ние ви го дължим… О, между другото, това нещо е ваше — Гровър бръкна в джоба си и извади плик.
— Какво е то?
— Клетвената декларация, която подписахте за Фасет. Споразумението с „Омега“. Имате честната ми дума, че записът е заровен в архивите, което означава, че е загубен за хиляда години. Заради двете държави.
— Разбирам. Още едно последно нещо. — Танър спря, страхувайки се от въпроса.
— Какво има?
— Кой от тях ви се обади? Кой от тях ви каза за гарата на Ласитър Роуд?
— Направиха го заедно. Срещнали са се тук и са решили да се обадят в полицията.
— Просто така?
— В това е иронията, мистър Танър — каза Дженкинс. — Ако го бяха направили по-рано, нищо нямаше да се случи. Те обаче са се събрали чак през последната нощ и са си казали един на друг истината.
* * *
Из Садъл Вали се носеха слухове. В слабо осветената сграда на „Вилидж Пъб“ се събираха хора и си говореха тихо. В Клуба около басейна седяха двойки и си шушукаха за странните слухове, които се разпространяваха, че семейство Кардоне е заминало на дълга почивка и никой не знаеше къде — Джоу имал затруднения с фирмата, каза някой. Ричард Тримейн пиеше повече от обикновено, а за него „обикновено“ всъщност значеше „прекалено много“. Разказваха се и други истории за семейство Тримейн. Вече нямаха прислужница, къщата беше съвсем различна отпреди. Градината на Вирджиния беше занемарена.
Скоро обаче приказките секнаха. Садъл Вали беше жилаво градче. След известно време жителите му забравиха да питат за семейство Кардоне и Тримейн, които в действителност въобще не можаха да свикнат с тях. Приятелите им едва ли бяха желани посетители в Клуба. Просто времето не беше подходящо хората да си създават грижи. Имаше много работа. През лятото в Садъл Вали беше прекрасно. И защо не?
Изолирано, спокойно, неприкосновено.
А Джон Танър знаеше, че повече няма да има уикенд на Остърман.
Разделяй и убивай.
В крайна сметка „Омега“ беше спечелила.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1948
Редакторът на сканирания текст е превел от руски четири страници, които не са били сканирани.
Издание:
Робърт Лъдлъм. Уикендът на Остърман
SPM, София, 1993
192 с.; 20 см
Пробег — термин от бейзбола — Бел. пр.
Дайм — Американска монета от десет цента — Б. пр.
Рядка монета, чиято емисия е от 1913 г. Изсечена е от от никел, за разлика от другите монети със същата стойност, които до 15 г. са били сечени от сребро. Възприема се като символ на САЩ. — Бел. пр.
Има се предвид президентьт Франклин Рузвелт, кьм когото повечето американци са отрицателно настроени заради близостта му сьс СССР по време на Втората световна война. — Бел. пр.
Обща маса, от която посетителите сами си сервират ястия и напитки. — Бел. пр.
Блюдо от солена риба, месо, маслини и пр… — Бел. пр.
Бенджамин Натам Кардозо 1870–1938 — съдия към Върховния съд в САЩ — Бел. пр.
Тропическо растение — Бел. пр.
Колежа на град Ню Йорк. — Бел. пр.
Американски военно тренировъчен център на югоизток от Трентън, Ню Джърси. — Бел. пр.
Популярно име на осем главни колежа в Източна Америка, Колумбия, Дортмънт, Харвард, Пенсилвания, Приистьн, Йейл, Корнел и сформираната към тях спортна лига. — Бел. пр.
На англ. „Burbank“ — едно от предградията на Лос Анджелес — Бел. пр.
Читать дальше