Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Танър взе цигара, а Али му поднесе огьнче.

— Кой уби мъжа в гората?

— Маколиф. Не се смятайте за виновен. Той така или иначе е щял да бъде убит, дори и ако не бяхте станали и запалили лампата.

Той също така е напръскал с газ семейството ви в сряда. Използвал е запасите на полицията, предназначени за борба с масовите безредици.

— А нашето куче? В спалнята на дъщеря ми?

— Фасет — каза Гровър. — В един и четирийсет и пет са ви донесли лед; оставили са го на предната веранда. Фасет е видял шанса да всее още по-голяма паника, ето защо той просто е внесъл леда вътре. Всички сте били при басейна. След като е влязъл в къщата, Фасет е щял да си послужи с хитрост — той беше професионалист. Искал е да мине просто за човек, който доставя лед. Дори и да бяхте го видели, можеше да ви каже, че това са допълнителни предпазни мерки от негова страна. Вие, естествено, нямаше да го оспорите. Очевидно Фасет е бил мъжът на пътя, който е напръскал с газ семейство Кардоне и Тримейн.

— Било е изчислено така, че непрекъснато да държи всички нас в паника. Без почивка. Да принуди мъжът ми да мисли, че е някой от трите семейства. — Али погледна втренчено Танър и тихо каза: — Какво направихме? Какво им казахме?

— В даден момент бях убеден, че всеки от тях е… предател. Сигурен бях.

— Отчаяно търсехте доказателства. Отношенията в къщата през уикенда бяха силно обтегнати. Фасет го знаеше. — Гровър погледна към Дженкинс. — Вие, естествено, трябва да разберете, че всички те бяха уплашени. И имаха основание. Освен личната си професионална вина, те имаха една голяма, обща вина.

— Цюрих?

— Точно така Тя обяснява последните им действия. Снощи Кардоне нямаше да ходи при умиращия си баща във Филаделфия. Беше извикал съдружника си Бенет. Не искаше да говори по телефона и смяташе, че къщата му може би е под наблюдение. И все пак не искаше да се отдалечава прекалено много от семейството си. Срещнаха се в един крайпътен ресторант на шосе 5… Кардоне каза на Бенет за цюрихските машинации и предложи да си подаде оставката като разрешение на проблема. Идеята му беше да свидетелства по обвинението за министерството направосъдието срещу опрощаване на вината.

— Тримейн каза, че заминава на следващата сутрин…

— „Луфтханза“. Директно за Цюрих. Той е добър адвокат, много ловък, обигран посредник в подобни дела. Опитваше се да се измъкне, като спаси, каквото може.

— И двамата поотделно изоставяха Бърни в беда.

— Мистър и мисис Остърман си имаха свои планове. Можеха да направят инвестиции в някакъв синдикат в Париж, който беше готов да приеме предложението им. Трябваше само да изпратят телеграма на френските си адвокати.

Танър стана от дивана и, накуцвайки, се приближи до прозорците, които гледаха към задния двор. Едва ли искаше повече да слуша. Болестта, изглежда, не беше оставила нито един от тях незасегнат. Фасет го беше казал.

„… Това е спирала, мистър Танър. Никой вече не живее в дълбоко замразяване.“

Танър бавно се върна при държавните служители.

— Имам още въпроси.

— Никога няма да сме в състояние да ви дадем всички отговори — каза Дженкинс. — Каквото и да ви кажем сега, въпроси ще има дълго време. Ще откриете непоследователност, привидни противоречия и те ще се превърнат в съмнения. И отново ще изникнат въпроси… Ето кое е най-трудното. Всичко беше прекалено субективно за вас. Прекалено лично. Пет дни действахте в състояние на изтощение, почти без сън. Фасет разчиташе и на тези обстоятелства.

— Имам предвид друго — конкретни неща… Лийла носеше брошка, която се виждаше в тъмното. По стената около нея нямаше никакви следи от куршуми… Мъжът й не беше у нас снощи, когато аз бях в града. Междувременно някой продупчи гумите на колата ми и се опита да ме прегази… Срещата край гарата на Ласитър Роуд беше моя идея. Как е разбрал Фасет, след като никой от тях не му е казал?… Как можете да бъдете толкова сигурни? Не сте знаели за Маколиф. По какво съдите, че те не са… — Танър спря, осъзнавайки какво се готвеше да изрече. Погледна Дженкинс, който се взираше в него.

Дженкинс беше казал истината. Въпросите бяха налице, заблудите — прекалено лични.

Гровър се наведе напред на стола.

— С времето ще дойдат всички отговори. Въпросите не са трудни. Фасет и Маколиф работеха заедно. След като напусна мотела, Фасет премести телефонните подслушвателни устройства на новото място. Лесно е могъл да предаде съобщение на Маколиф да ви убие, а после да отиде на гарата, след като Маколиф му е казал, че не е успял. Да се снабдят с автомобили не е проблем. Срязването на гумите не е кой знае какъв подвиг… Брошката на мисис Остърман? Случайност. Стената без следи от куршуми? Доколкото разбирам, местоположението й прави пряката стрелба невъзможна.