Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Мисля, че се налага да изтърпим и това. Детегледачката излезе с Джанет. Рей е в клуба… Предполагам, че Бърни и Лийла вече са на летището. Ако са успели да стигнат дотам. Трябваше да дават свидетелски показания, да подписват документи. Дик действа като адвокат на всички.

Камбанката иззвъня и Али се отправи към вратата.

— Седни, скъпи. Лекарят каза да не прекаляваш.

— Добре.

Дженкинс и непознатият му спътник влязоха. Алис донесе кафето и четиримата седнаха един срещу друг, семейство Танър на дивана, а Дженкинс и мъжът, когото той представи като Гровър, в креслата.

— Вие сте човекът, с когото говорих в Ню Йорк, нали? — попита Джон.

— Да, аз съм. Работя в ЦРУ. Между другото, и Дженкинс също.

Получи назначение преди година и половина.

— Вие бяхте много убедителен полицай, мистър Дженкинс — отбеляза Али.

— Не беше трудно. Хубаво място, приятни хора.

— Мислех, че е „Бездна от кожа“. — Танър не можеше да скрие враждебността си. Беше дошло времето за обяснения. Той ги беше поискал.

— И това, разбира се — добави Дженкинс тихо.

— В такъв случай е по-добре да поговорим за нея.

— Хубаво — каза Гровър. — Ще обобщя с няколко думи. „Разделяй и убивай“. Ето какъв беше принципът на Фасет. Принципът на „Омега“.

— Значи тогава наистина е имало Фасет. Искам да кажа, че Фасет е било истинското му име.

— Имаше, разбира се. Десет години Лорънс Фасет беше един от най-добрите оперативни работници в ЦРУ. Отлично досие, отдаденна работата. А после му се случиха някои неща.

— Продаде се.

— Не е толкова просто — отговори Дженкинс. — Нека да кажем, че ангажиментите му се промениха. Драстично. Той стана врагът.

— И вие не знаехте?

Гровър се поколеба, преди да отговори. Сякаш търсеше думите, които щяха да бъдат най-малко болезнени. Едва забележимо кимна с глава.

— Знаехме… Открихме постепенно, в период от няколко години. Изменници от калибъра на Фасет никога не могат да бъдат разкрити изведнъж. Процесът е бавен — поредица от назначения, задачи с противоречиви цели. Рано или късно се проявява някакъв модел. Когато това стане, ние се възползваме оптимално, както всъщност и направихме.

— Струва ми се ужасно опасно и сложно.

— Известна опасност съществува може би, но в действителност не е сложно. Фасет беше манипулиран така, както манипулираше вас и приятелите ви. Гаранция за включването му в операция „Омега“ беше досието му. Фасет се справяше блестящо, а ситуацията беше взривоопасна… Някои закони в шпионажа са основни. Правилно допуснахме, че врагът ще го задължи да запази „Омега“ непокътната, че няма да разреши да се разпадне. Той беше едновременно и отбраняващата, и атакуващата сила. Стратегията беше добре обмислена, повярвайте ми. Започвате ли да схващате?

— Да. — Гласът на Танър едва се чу.

— „Разделяй и убивай“. „Омега“ съществуваше. „Бездна от кожа“ беше Садъл Вали. Проверките на жителите й разкриха сметките в швейцарските банки на семейство Кардоне и Тримейн. Когато се появи Остьрман, се оказа, че и той има банкова сметка в Цюрих. Обстоятелствата бяха идеални за Фасет. Той беше открил три двойки, свързани с незаконни или поне силно съмнителни финансови сделки.

— Цюрих. Ето защо името Цюрих изнервяше всички. Кардоне се вцепени от ужас.

— И имаше всички основания да го направи. Той и Тримейн. Единият — съдружник в силно спекулативна брокерска къща, до голяма степен финансирана от мафията, а другият — адвокат в компания, занимаваща се с неетично обединяване на фирми — Тримейн, специалистът. Можеха да бъдат съсипани. Остьрман щеше да загуби най-малко, но независимо от всичко, като част от средствата за масова информация, възбуждането на следствие би било катастрофално за него. Вие по-добре от нас знаете, че телевизионните компании са чувствителни.

— Да — каза с безразличие Танър.

— Ако през уикенда Фасет успееше така да засили недоверието между трите двойки, че те да започнат да си отправят обвинения, следващата крачка щеше да бъде насилие. След като тази възможност се откриеше, истинската „Омега“ възнамеряваше да убие най-малко две от семействата и Фасет щеше да ни представи заместител на „Омега“. Можеше ли някой да се усъмни? Хората щяха да бъдат мъртви. Беше … блестящо.

Танър с мъка стана от дивана и, накуцвайки, стигна до камината. Гневно хвана полицата над камината.

— Радвам се, че можете да седите тук и да правите професионални преценки — обърна се той към държавните служители. — Нямахте никакво право! Жена ми, децата ми за малко не бяха убити. Къде бяха хората ви? Какво стана с охранителната апаратура на най-голямата корпорация в света? Кой подслушваше с онези електронни неща, за които се предполагаше, че са монтирани из цялата къща? Къде бяхте всички вие? Оставихте ни да измрем в онова мазе!