Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Танър затвори телефона, излезе от будката и се затича към комбито.

Стоеше в тъмния вход на някакъв магазин за играчки. Мина му през ума, че мерцедесът на Сканлън е известен в града. Семейство Тримейн, Кардоне, а вероятно и Остьрман знаеха, че Сканлън е най-близкият му съсед. Може би щеше да му бъде от полза, помисли си Танър. Ако предположеха, че е взел автомобила, щяха да решат, че е наблизо. В такъв случай наистина щеше да има преследване. Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Да чака до два часа, когато трябваше да тръгне за гарата на Ласитър Роуд.

Да чака в центъра на града, за да види кой ще тръгне по следите му, кой ще се опита да му попречи да направи срещата. Коя двойка? Или и трите? Защото „Омега“ трябваше да бъде сплашена. Думите, които не можеха да се изрекат, бяха изречени, тайната — извадена на бял свят.

„Омега“ сега щеше да се опита да го спре. Ако всичко, което Фасет му каза, беше вярно, единственият възможен начин на действие беше именно този. Да се намесят, преди да е успял да стигне до гарата.

Той разчиташе на това. Нямаше да го спрат — беше убеден, но искаше предварително да знае кой е врагът. Погледна нагоре и надолу по улицата. Виждаха се само четирима души — двойка разхождаше далматинеца си, мъж, който излизаше от „Вилидж Пъб“, и заспалият шофьор на предната седалка на таксито. Откъм източния край на града Танър забеляза фаровете на кола, която бавно се приближаваше. След малко видя, че беше собственото му комби. Притисна се плътно към нишата на неосветения вход.

Шофьорът беше Лийла Остьрман. Сама. Пулсът на Танър се ускори. Какво беше направил! Никога не му беше минало през ума, че някоя от двойките можеше да се раздели в решителен момент! И все пак Лийла беше сама! А нищо не можеше да спре Остьрман да не задържи семейството му като заложници. Остьрман беше от охраняваните, а не от преследваните. Можеше да се движи свободно, ако, иска да напусне къщата. Да принуди Али и децата да тръгнат с него, ако сметне за необходимо. Лийла паркира комбито пред „Вилидж Пъб“, слезе, бързо се приближи до таксито и разтресе шофьора, за да го събуди. Поговориха тихо; Танър не можеше да чуе гласовете им. След малко Лийла се върна обратно към ресторанта и влезе. Танър остана във входа. Опипваше монетите в джоба си и я чакаше да излезе. Чакането беше мъчително. Той трябваше да отиде до телефона. Трябваше да се свърже с полицията. Трябваше да се увери, че семейството му е в безопасност. Накрая Лийла се появи, качи се в колата и замина. Пет-шест пресечки на запад комбито зави надясно и изчезна.

Танър пресече тичешком улицата до телефонната будка. Пусна монета и набра номера.

— Ало? Слава Богу! Беше Али!

— Аз съм.

— Къде си…

— Сега това не е важно. Всичко е наред… Ти добре ли си? — Той се вслушваше внимателно за фалшиви нотки в гласа й.

— Разбира се. Страшно се притеснихме за теб. Какво правиш?

Звучеше нормално. Всичко беше наред.

— Нямам време. Искам…

Тя го прекъсна:

— Лийла тръгна да те търси. Направил си ужасна грешка. Говорихме. Ти и аз не сме прави, скъпи. Никак не сме прави. Бърни много се разтревожи, помисли…

Танър не й даде възможност да продължи. Нямаше нито секунда за губене, не и заради семейство Остърман, не сега.

— Трябва да свършвам. Стойте при полицаите. Правете, каквото ви казвам. Не ги изпускайте от погледа си!

Той затвори, преди тя да успее да му отговори. Сега всеки миг беше от значение.

— Полицейски участък. На телефона е Дженкинс.

Единият от мъжете от полицията на Садъл Вали, уведомен за „Омега“, се беше върнал. Маколиф го беше извикал.

— Полицейски участък — повтори раздразнено полицаят.

— Обажда се Джон Танър…

— Господи, къде сте? Търсихме ви навсякъде!

— Няма да ме откриете, докато аз самият не поискам… А сега ме слушайте! Искам двамата полицаи да не напускат къщата. Жена ми никога не бива да бъде сама. Нито пък децата! Никога! Не бива нито един от тях да остава насаме с Остърман!

— Разбира се! Знаем! А сега къде сте? Не се правете на глупак!

— Ще ви позвъня по-късно. Не се опитвайте да засичате обаждането ми. Мен няма да ме има там.

Тръшна слушалката, отвори вратата и се огледа за по-удобна позиция от входа на магазина. Нямаше да успее да избяга незабелязано оттам. Тръгна да пресича улицата. Шофьорът на таксито отново спеше.

Изведнъж най-неочаквано Танър чу рев на двигател. Видя неясните очертания на кола, която се носеше към него със загасени фарове. Появи се сякаш от никъде и караше с огромна скорост; той беше нейната цел. Танър тичаше към отсрещния тротоар само няколко фута пред летящата кола. Хвърли се на бордюра, като изви тялото си встрани от колата.