Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Танър погледна през прозореца над умивалника. Двата огромни чадъра над масите се огъваха под силата на вятъра. Платът се беше опънал по тънките метални ребра. След малко щяха да се скъсат или да се обърнат. Танър си помисли, че би изглеждало странно, ако не се погрижеше за тях. Не би било нормално.

— Ще отида да ги затворя. Няма да ми отнеме повече от две минути.

— Искаш ли да ти помогна?

— Няма смисъл и двамата да се мокрим.

— Дъждобранът ти е в шкафа във вестибюла.

Вятърът беше силен, дъждът се лееше като из ведро. Танър запази лицето си с ръка и с мъка стигна до по-далечната маса. Протегна ръка под плющящия плат и пръстите му напипаха металната ключалка. Започна да я натиска.

Масата от ковано желязо се разтърси от остър звук. Излетяха късчета метал и парнаха ръката му. Още един изстрел. От основата на масата в краката му изхвърчаха отломки от цимент. Още един изстрел от другата му страна.

Танър се хвърли под металната маса и се сви под отсрещния й край, далеч от посоката, от която идваха куршумите.

Изстрелите следваха бързо, куршумите се сипеха около него и вдигаха парчета метал и камък.

Започна да пълзи обратно по тревата, но малките кални фонтанчета предизвикани от куршумите го накараха да спре. Грабна един стол. Стискаше го пред себе си, сякаш беше надвиснал над бездна и държеше последните влакна на разкъсващо се въже. Замръзна, очаквайки смъртта.

— Пусни! Пусни, по дяволите!

Остърман го дърпаше, удряше го по лицето и се мъчеше да откъсне ръцете му от стола. Пропълзяха до къщата; куршумите чукаха по дървената облицовка.

— Пази се! Пази се от вратата! — изкрещя Бърни.

Но беше късно или жена му просто не му обърна внимание. Лийла отвори вратата и Бърни Остърман хвърли Танър вътре, скачайки отгоре му. Лийла се сви под прозореца и хлопна вратата.

Изстрелите престанаха.

Али се втурна към мъжа си, обърна го по гръб, хвана главата му и потрепери при вида на кръвта по голите му ръце.

— Ранен ли си? — изкрещя Бърни.

— Не… Не, добре съм.

— Не си добре! О, Господи! Вижте ръцете му. — Али се опита да избърше с длан кръвта.

— Лийла! Намери спирт! Йод! Али, имате ли йод?

Али не можа да отговори на въпроса — по бузите й се стичаха сълзи. Лийла я сграбчи за раменете и рязко й извика:

— Спри, Али! Спри Къде има бинтове, нещо, с което да почистим раните? Джони има нужда от помощ!

— Има аерозол… в килера. И памук. — Не искаше да пусне мъжа си.

Лийла пропълзя до килера. Бърни огледа ръцете на Танър.

— Няма нищо страшно. Само няколко драскотини. Не мисля, че нещо се е забило…

Джон погледна Бърни, презирайки се:

— Ти спаси живота ми… Не знам какво да кажа.

— Ще ме целунеш на рождения ми ден. Ти си добро момиче. Лийла, дай ми това. — Остърман взе флакона и напръска ръцете на Танър. — Али, обади се на полицията! Пази се от прозореца, но намери онзи дебел месар, когото наричате полицейски капитан!

Алис неохотно пусна мъжа си и пропълзя покрай умивалника. Стигна до стената и вдигна слушалката.

— Няма сигнал.

Лийла ахна. Бърни отскочи към Али и грабна слушалката от ръката й.

— Тя е права.

Джон се преобърна и притисна ръцете си към плочките на пода в кухнята. Всичко беше наред. Можеше да се движи.

— А сега да видим какво е положението — каза той бавно.

— Какво имаш предвид? — попита Бърни.

— Момичета, вие останете долу на пода… Бърни, ключът за осветлението е до телефона. Пресегни се и го натисни, след като преброя до три.

— Какво си намислил?

— Просто прави, каквото ти казвам.

Танър пропълзя покрай бара до вратата на кухнята и се изправи, без да се показва на прозореца. Дъждът, вятърът, насеченият тътен на гръмотевиците бяха единствените звуци.

— Готов ли си? Започвам да броя.

— Какво ще прави? — Али подскочи, но Бърни я сграбчи и я притисна към пода.

— Нищо ново за теб, Бърни — каза Джон. — Ръководство за обучение на пехотата. Заглавие: Нощен патрул. Няма за какво да се тревожите. Шансовете са хиляда на едно за мен.

— Не съм го чел в нито една книга.

— Млъкни!… Едно, две, три…

Остърман щракна ключа и лампата над главите им светна. Танър отскочи към килера.

Ето го. Сигнала. Доказателството, че врагът беше там.

Чу се изстрел, стъклото се разби и куршумът се удари в стената. Разхвърчаха се парчета мазилка. Остърман загаси лампата.

На пода Танър затвори очи и тихо каза:

— Ето какво е положението. Микрофоните са били лъжа. Всичко е било лъжа.