Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Не! Не се приближавайте! Върнете се! — изкрещя Лийла, преди някой от тях да беше разбрал какво имаше предвид.

Втурна се, последвана от Алис, към вестибюла.

Децата не бяха чули изстрелите навън; звуците на дъжда, гръмотевиците и телевизорът ги бяха заглушили. Те обаче бяха чули изстрела, отправен към кухнята.

Двете жени се спуснаха върху тях, задърпаха ги към входа, прикривайки ги с телата си.

— Али, вкарай ги в столовата. Легнете на пода! — заповяда Танър.

— Бърни, нямаш пистолет, нали?

— Съжалявам, никога не съм имал.

— И аз. Не е ли странно? Винаги съм се противопоставял, когато някой е искал да си купи пистолет. Смятал съм го за ужасно старомодно.

— Какво ще правим? — Лийла се опитваше да запази спокойствие.

— Ще се измъкнем оттук — отвърна Танър. — Изстрелите идват откъм гората. Който и да стреля, не знае дали имаме оръжие. Едва ли ще стреля откъм предната страна на къщата… поне аз не вярвам. По Орчард Драйв често минават коли… Ще се натоварим в комбито и ще се измъкнем.

— Ще отворя вратата — каза Остърман.

— Стигат ти толкова подвизи за един следобед. Сега е мой ред… Ако побързаме, няма страшно. Вратата се вдига бързо.

Пропълзяха в гаража.

Децата легнаха в задната част на колата между куфарите, свити, но защитени. Лийла и Али коленичиха зад предните седалки. Остърман седна на кормилото, а Танър застана до вратата на гаража, готов да я вдигне.

— Хайде, пали! — Той щеше да изчака, докато Бърни форсира двигателя, а после щеше да отвори вратата и да скочи в комбито. Нямаше никакви пречки. Комбито щеше да се промуши покрай триумфа, да завие рязко и да полети напред по алеята.

— Хайде, Бърни! Пали, за Бога!

Остърман отвори вратата и слезе. Погледна Танър.

— Двигателят не работи.

Танър завъртя контактния ключ на триумфа. Двигателят не реагира. Остърман вдигна капака на комбито и кимна на Танър. Двамата се наведоха над двигателя; Джон държеше запалена клечка кибрит.

Всички проводници бяха прерязани.

— Тази врата отваря ли се отвън? — попита Бърни.

— Да, ако не е заключена.

— А беше ли заключена?

— Не.

— Нямаше ли да чуем, ако са я отворили?

— В този дъжд може би не.

— В такъв случай не е изключено да има някой вътре.

Двамата мъже погледнаха към вратата на малката тоалетна.

Беше затворена. Единственото скривалище в гаража.

— Хайде да ги изкараме оттук — прошепна Танър.

Али, Лийла и двете деца се върнаха в къщата. Бърни и Джон огледаха стените на гаража за нещо, което можеше да им послужи като оръжие. Танър взе ръждясала брадва, Остърман — вила. Двамата се приближиха към затворената врата.

Танър даде знак на Бърни да я отвори. Танър връхлетя, размахвайки брадвата.

Беше празна. На стената с черна аерозолна боя беше изписана гръцката буква „ОМЕГА“.

Танър им заповяда да слязат в мазето. Али и Лийла свалиха децата надолу по стълбите, правейки плахи опити да обърнат всичко в игра. Танър спря Остърман на вратата на стълбището.

— Хайде да поставим прегради, съгласен ли си?

— Мислиш ли, че ще се стигне дотам?

— Просто не искам да рискувам.

Двамата мъже пропълзяха под прозореца и запънаха предната врата, като сложиха едно върху друго две тежки кресла и ги подпряха отстрани с трето. После се промъкнаха до прозорците, без да се показват, за да се уверят, че са затворени здраво. Танър влезе в кухнята, взе фенерче и си го сложи в джоба. Преместиха виниловата маса до вратата, през която се излизаше на двора. Танър буташе алуминиевите столове към Остърман, който ги нареждаше под масата. С облегалката на един от столовете подпря дръжката на бравата.

— Така не става — каза Бърни. — Няма да можем да излезем. Би трябвало да измислим как да се измъкнем!

— Да не би ти вече да имаш нещо предвид?

На слабата светлина Остърман можеше да види само очертанията на тялото на Танър. И все пак усещаше отчаянието в гласа му.

— Не, нямам. Но сме длъжни да опитаме!

— Знам. Междувременно обаче е необходимо да вземем всички възможни предпазни мерки… Не знаем какво има навън. Колко са и къде са.

— Хайде тогава да довършим.

Двамата мъже пропълзяха до отсрещния край на кухнята покрай килера към входа на гаража. Външната врата на гаража беше заключена, но за по-сигурно подпряха с последния стол от кухнята дръжката на бравата и се промъкнаха обратно в антрето. Взеха примитивните си оръжия — брадвата и вилата — и слязоха в мазето.