Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Не, не е. Истина е. Виждал съм го.

— И Али не знае? — попита Лийла.

— Заповядаха ми да не й казвам, заповядаха ми!

— Кой? Някой, когото не можеш да намериш дори и по телефона? Човек, за когото не си получил потвърждение от Вашингтон, който те е напомпал с лъжи за нас?

— Беше убит човек! Миналата сряда можеха да убият семейството ми! Снощи семейство Кардоне и Тримейн бяха напръскани с газ!

Остърман погледна жена си, а после отмести очи към Танър.

— Ако наистина са били напръскани с газ — промълви той тихо.

— Длъжен си да кажеш на Али. — Гласът на Лийла звучеше твърдо и категорично. — Не можеш повече да криеш от нея.

— Да, разбира се. Ще и разкажа.

— А след това трябва всички заедно да се измъкнем от тука, — каза Остърман.

— Къде?

— Във Вашингтон. Там имаме влиятелни приятели. Един, двама сенатора и няколко конгресмена.

— Барни е прав. Във Вашингтон ще бъдете в безопасност.

Дъждът се усили.

— Да влезем вкъщи, — предложи Лийла, леко прегръщайки Танер през рамото.

— Почакайте! Вътре няма да може да говорим. В къщата всичко се подслушва.

Бърни и Лийла реагираха така, сякаш им беше ударил шамар.

— Навсякъде? — попита Барни.

— Не съм сигурен… Вече в нищо не съм сигурен.

— Тогава няма да говорим за това в къщата. Или пък можем да пуснем радиото по-силно и да шептим.

Лицето на Танър просветля. Слава Богу! Той с благодарност погледна към своите приятели. Наистина ли ще спре това безумие и те отново ще се върнат към нормален живот?

След по-малко от час юлската буря връхлетя отгоре им. По радиото съобщиха, че се очакват силни ураганни ветрове; бяха отправени предупреждения към средно тежките плавателни съдове, които се намираха в района от Хатерас 46 46 Нос в Северна Каролина, на Атлантическия океан. — Бел. пр. до Роуд Айлънд 47 47 Остров в Атлантическия океан, част от едноименния щат. — Бел. пр. . А Садъл Вали не беше нито толкова изолирано, нито толкова неприкосновено, за да избегне наводнението.

Али се събуди при първата гръмотевица и Джон й каза — прошепна й — в шума от засилените радиоапарати, че трябваше да се приготвят да заминат с Бърни и Лийла. Притискаше я до себе си и я молеше да не задава въпроси, да му вярва.

Повикаха децата във всекидневната; преместиха един телевизор пред камината. Али приготви два куфара и ги сложи пред входа на гаража. Лийла свари яйца и опакова целина и моркови.

Бърни им каза, че може би ще се наложи да карат час-два, без да спират.

Танър наблюдаваше приготовленията и мислите му се върнаха четвърт век назад.

Евакуаци.

В два и половина иззвъня телефонът. Сдържан, на границата на истерията, Тримейн — фалшиво, мислеше си Танър — разказа събитията на гарата на Ласитър Роуд и даде да се разбере, че той и Джини са прекалено разстроени, за да дойдат на вечеря. Съботната вечеря от уикенда на Остърман.

— Трябва да ми обясниш какво става! — каза Алис Танър на мъжа си в килера. Транзисторът беше усилен докрай и тя се опита да го намали. Танър хвана ръката й, за да й попречи, и я притегли към себе си.

— Вярвай ми. Моля те, вярвай ми — прошепна той. — Ще ти обясня в колата.

— В колата? — очите на Али се разшириха от ужас и тя затисна с ръка устата си. — О, Господи! Искаш да кажеш, че… не можеш да говориш.

— Повярвай ми. — Танър влезе в кухнята и каза, всъщност направи жест на Бърни да започват да товарят.

Отидоха да вземат куфарите. Когато Танър и Остърман се върнаха от гаража, Лийла стоеше до кухненския прозорец и гледаше към задния двор.

— Бурята започва.

Телефонът иззвъня и Танър вдигна слушалката. Кардоне беше ядосан. Ругаеше и се заканваше да разкъса на парчета онзи кучи син, който ги беше напръскал с газ. Беше смутен, съвсем объркан. Часовникът му струваше осемстотин долара и никой не го беше взел. Имаше няколкостотин долара в портфейла си и те бяха останали непокътнати.

— Полицаите казаха, че на Дик са му откраднали някакви документи. Нещо свързано с Цюрих, Швейцария.

Кардоне шумно си пое дъх. Последва мълчание. Когато заговори, гласът му едва се чуваше.

— Това няма нищо общо с мен.

А после бързо разказа на Танър, не особено убедително, че са му се обадили от Филаделфия. Предупредили са го, че има вероятност състоянието на баща му да се влоши. Той и Бети щели да си останат вкъщи. Може би щели да се видят с тях в неделя. Танър затвори телефона.

— Ей! — Лийла гледаше към нещо на тревната площ. — Виж чадърите. Вятърът ще ги отнесе.