Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Нямате прислужница?

— Не.

— Идвал ли е някой при мисис Танър следобед? Да й помага?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Попитайте нея.

Али беше в кабинета, където бяха сложили временно децата да спят.

— Тази подробност може да се окаже важна. Докато сте били на работа, дали при мисис Танър не е имало чернокожи или пуерториканци?

Танър забеляза, че Бърни се отдръпна.

— Цял ден бях вкъщи.

— Добре.

— Капитане — Остърман пристъпи напред откъм страната на Лийла, — някой се е промъкнал в къщата и е прерязал гърлото на кучето. Не е ли възможно да е бил крадец? В сряда са обрали мистър и мисис Танър. Не трябва ли да проверим…

Той не можа да продължи. Маколиф погледна писателя, като почти не скриваше омразата си.

— Аз ще се заема с това, мистър… — Шефът на полицията поглед на в бележника си. — Мистър Остърман. Бих искал мистър Танър да обясни какво се е случило тук тази нощ. Ще съм ви благодарен, ако дадете възможност на него да отговаря. Когато ви дойде времето, ще стигнем и до вас.

Танър се опитваше да привлече вниманието на Дженкинс, но полицаят избягваше погледа му. Журналистът не знаеше какво да говори — или по точно, какво да не говори.

— А сега, мистър Танър — Маколиф седна и се върна към бележника си, готов да записва с молива, — да започнем отначало. И не забравяйте да ми кажете, ако са ви доставили някакви продукти вкъщи.

Танър се готвеше да започне, когато от втория етаж се чу гласът на Макдърмът.

— Капитане! Можете ли да дойдете за минута? В гостната.

Без да каже нищо, Бърни тръгна нагоре по стълбите пред Маколиф. Лийла ги последва.

Дженкинс веднага се доближи до стола на Танър и се наведе над него.

— Имам време да ви го кажа само веднъж. Чуйте и запомнете… Не повдигайте въпроса за „Омега“. Нито дума. Нищо! Не можах да ви предупредя по-рано, защото семейство Остърман се въртеше около вас.

— Зашо не? За Бога, случилото се е работа на „Омега“!… Какво всъщност трябва да кажа? Защо не бива да споменавам „Омега“?

— Маколиф не е от нашите хора. Не е уведомен за нищо. Разкажете му просто истината за събирането. Това е всичко.

— Искате да кажете, че той не знае!

— Не, не знае. Обясних ви, че не е уведомен за нищо.

— А хората навън, постовете в гората?

— Те не са негови… Ако повдигнете въпроса, ще помисли, че сте луд. А и семейство Остьрман ще разбере. Ако посочите мен, ще отрека всичко. Ще ви вземе за откачен.

— Нима мислите, че Маколиф…

— Не. Той е добър полицай. И един малък Наполеон. Ето защо не можем да го използваме. Не явно. Но е добросъвестен и може да ни помогне. Накарайте го да разбере къде са отишли семейство Тримейн и Кардоне.

— Кардоне беше пиян. Тримейн ги откара вкъщи.

— Накарайте го да разбере дали са си отишли направо вкъщи.

Маколиф обича разпитите, ще ги разобличи, ако лъжат.

— Как мога…

— Притеснявате се за тях и толкова. Не е необходимо да казвате нищо повече. И не забравяйте, че всичко вече е към края.

Маколиф се върна. Макдърмът беше „сбъркал“ страничния райбер на прозореца в гостната стая с евентуална следа от взлом.

— Добре, мистър Танър. Нека да започнем от момента, в който пристигнаха гостите.

И така, Джон Танър, който играеше двойна игра, разкри събитията, чиито очертанията вече се губеха… Бърни и Лийла Остьрман слязоха долу и добавиха много малко важни неща. Али дойде от кабинета и с нищо не допринесе за изясняване на случая.

— Много добре, дами и господа. — Маколиф стана от стола.

— Няма ли да разпитате останалите? — Танър също се изправи и погледна капитана от полицията.

— Тъкмо щях да ви помоля да използвам телефона ви. Имаме си определен ред.

— Естествено.

— Дженкинс, обади се на семейство Кардоне. Ще се видим първо с тях.

— Да, сър.

— А семейство Тримейн?

— Процедура, мистър Танър. След като говорим със семейство Кардоне, ще се обадим на семейство Тримейн и тогава ще се срещнем с тях.

— За да не могат да съгласуват показанията си. Така ли?

— Точно така, мистър Остърман. Вие сте запознат с работата на полицията?

— Всяка седмица пиша вашите указания.

— Моят съпруг е писател в телевизията — каза Лийла.

— Капитане — извика патрулът Дженкинс откъм телефона, — мисис и мистър Кардоне не са вкъщи. Обади се прислужницата.

— Потърси семейство Тримейн.

Групата остана смълчана, докато Дженкинс набираше номера. След кратък разговор Дженкинс затвори телефона.

— Същата работа, капитане. Дъщеря им каза, че не са вкъщи.