Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Танър седна върху фундамента на трамплина до Джоу. Никога не го беше виждал толкова пиян и гледката беше интересна. Ако някой или всички тези хора на площадката участваха в „Омега“, Джоу беше най-слабото звено. Той щеше да бъде първият, който щеше да се пречупи.

Избухваха незначителни спорове и бързо стихваха. В един момент гласът на Джоу се извиси и Бети реагира бързо, но спокойно.

— Пиян си, съпруже мой. Внимавай!

— Нищо му няма на Джоу, Бети — каза Бърни, потупвайки Джоу по коляното. — Днес в Ню Йорк беше отвратително горещо, не забравяйте.

— Ти също беше в Ню Йорк, Бърни — отговори Джини Тримейн, слагайки крака върху стената на басейна. — Наистина ли беше толкова отвратително горещо?

— Отвратително горещо, скъпа — обади се Дик от отсрещната страна на басейна.

Танър видя, че Остърман и Тримейн си размениха погледи. Безмълвната им връзка се отнасяше за Кардоне и той, Танър, не трябваше да я разбере или дори да я забележи. После Дик стана и попита останалите дали не искат да им напълни чашите.

Само Джоу отговори утвърдително.

— Аз ще му донеса — каза Танър.

— Не, за Бога! — отговори Дик. — Ти наблюдавай футболиста. Аз така или иначе искам да се обадя на детето. Казахме му да се прибере към един. Вече почти наближава два. В наши дни човек е длъжен да прави проверки.

— Ти си ограничен баща — каза Лийла.

— Докато не съм станал дядо. — Тримейн се отправи през тревата към кухнята.

Последваха няколко секунди тишина, после жените подеха спокойния си разговор. Бърни скочи от страничната стена в басейна. Джоу Кардоне и Танър мълчаха. След няколко минути Дик излезе от кухнята. Носеше две чаши.

— Ей, Джини! Пег страшно се разсърди, че съм я събудил. Какво мислиш за това?

— Мисля, че й е омръзнал приятелят и, това е всичко.

Тримейн се приближи до Кардоне и му подаде чашата.

— Заповядай, краен защитнико.

— Дявол да те вземе, бях полузащитник. Кръжах около твоя проклет Леви Джаксън на стадиона в Иейл!

— Така беше. Но аз говорих с Леви. Каза, че са можели да те сразят. Трябвало е само да извикат „доматен сок“ и ти си щял да излезеш от строя.

— Голям майтап! Съсипах го, този черен кучи син.

— И той има добро мнение за теб — каза Бърни, усмихвайки се над ръба на басейна.

— И аз имам добро мнение за теб. Бърни, и за важния Дик! — Кардоне тромаво се изправи на крака. — Имам добро мнение за всички вас!

— Ей, Джоу… — Танър стана от трамплина.

— Седни, Джоу — заповяда Бети. — Ще паднеш.

— Да Винчи!

Беше само едно име, но Кардоне го изкрещя. А после отново го изкрещя.

— Да Винчи… — провлачи звуковете, за да направи произношението подчертано италианско.

— Какво означава това! — попита Тримейн.

— Вие ще кажете! — изрева Кардоне в напрегнатата тишина край басейна.

— Той е луд — каза Лийла.

— Той определено е пиян, ако нямате нищо против — добави Джини.

— Тъй като ние не можем, или поне аз не мога да ти кажа какво означава „Да Винчи“, вероятно ти ще обясниш — изрече Бърни спокойно.

— Стига! Просто стига — Джоу свиваше ръцете си в юмрук, отпускаше ги и отново ги свиваше.

Остърман излезе от водата и се приближи до него. Ръцете му висяха отпуснати до тялото.

— Успокой се Джоу. Моля те… Успокой се.

— Цюриххх!

Викът на Джоу Кардоне можеше да се чуе на мили разстояние, мислеше си Танър. То се случваше! Беше го казал!

— Какво имаш предвид, Джоу? — Тримейн направи неуверено крачка към Кардоне.

— Цюрих. Ето какво имам предвид!

— Това е град в Швейцария! И какво още, по дяволите? — Остърман стоеше прав, с лице към Кардоне, нямаше никакво намерение да отстъпва. — Кажи какво имаш предвид!

— Не! — Тримейн хвана Остърман за рамото.

— Не ми говори на мен! — изкрещя Кардоне. — Ти си човекът, който…

— Спрете Всички — Бети стоеше на бетонната площадка в края на басейна. Танър никога не би повярвал, че от жената на Кардоне може да се излъчва подобна сила.

Но явно беше възможно. Тримата мъже се отдалечиха един от друг като бити кучета. Жените погледнаха Бети, после Лийла и Джини се отдалечиха, а Али стоеше неподвижна, без да разбира нищо.

Бети продължи, превръщайки се отново в кротката, скромна домакиня, каквато изглеждаше.

— Всички се държите като деца и аз мисля, че е време за Джоу да се прибира вкъщи.

— Аз… Аз смятам, че можем да изпием още по едно преди лягане — предложи Танър. — Какво ще кажете?

— За Джоу го направи по-слабо — отговори Бети с усмивка.