Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Съжалявам… Тези неща не са толкова лесни.

— Другояче не би могло и да бъде.

— Хайде, стига. Кранстън е в отпуск. Използвахме името му, защото сте си имали работа с него.

— Казвате ми, че умишлено сте ме излъгали?

— Да. Отговорът е във фразата, която току що използвахте… Мисля, че казахте „Бях извикан от ФКС“. Мога ли да ви покажа документите си за самоличност?

Лорънс Фасет бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малък пластмасов калъф. Подаде му го през бюрото. Танър го отвори.

Картата най-отгоре удостоверяваше, че Лорънс К. Фасет е служител на Централното разузнавателно управление.

Другата карта беше разрешително да влиза в комплекса в Маклейн по всяко време на денонощието.

— За какво е всичко това? Защо съм тук? — Танър върна документите на Фасет.

— Ето кое е причината за магнетофона. Нека първо да ви покажа. Преди да ви обясня защо съм ви повикал, ще трябва да ви задам няколко въпроса. Има два бутона, които могат да изключват магнетофона. Единият е при мен, другият — при вас. Ако ви задам въпрос, на който не искате да отговорите, трябва просто да натиснете бутона „Изключено“ и устройството спира. От друга страна, за ваша сигурност, ако преценя, че давате поверителна информация, която не ни засяга, аз ще спра магнетофона. — Фасет пусна устройството със своя бутон, а после посегна през бюрото към бутона пред стола на Танър и го спря. — Виждате ли? Съвсем просто е. Минал съм през стотици подобни интервюта. Няма за какво да се тревожите.

— Прилича ми на предварителен разпит. Без право на адвокат и без призовка. Каква е целта? Ако мислите, че можете да ме сплашите, вие сте луд.

— Целта е да изясним самоличността ви… Вие сте абсолютно прав. Ако имахме намерение да шантажираме някого, щяхме да изберем уязвим човек, докато вие сте устойчив като Дж. Едгар Хувър 19 19 Дж. Едгар Хувър — един от основателите на ЦРУ — Бел. В.В. . Но дори и той няма влияние върху емисиите на новините на компанията.

Танър погледна човека от ЦРУ, който седеше изискано зад бюрото на Кранстьн. Фасет имаше цел. ЦРУ не би си разрешило да използва толкова безочлива тактика спрямо човек от неговия ранг.

— Какво искате да кажете с „да изясним самоличността ви“? Вие знаете кой съм.

— Това би трябвало да ви даде известна представа за важността на информацията, която съм упълномощен да ви предоставя. Просто допълнителна предпазна мярка в съответствие с особеното значение на данните… Знаете ли, че през Втората световна война един актьор — ефрейтор от Британската армия, за да бъда по-точен — се е представял за фелдмаршал Монтгомъри на конференции на високо равнище в Африка и дори някои от съучениците му от Санхърст 20 20 Село в Йоркшир, Англия, където се намира Кралският военен колеж. — Бел. пр. не са могли да го познаят.

Директорът на отдел „Новини“ взе проводника и натисна последователно двата бутона. Магнетофонът тръгна и спря. Любопитството на Джон Танър, примесено със страх, растеше. Той седна.

— Да започваме. Помнете обаче, че ще го изключа и ще напусна, когато поискам.

— Разбирам. Ваше право е — до известна степен.

— Какво искате да кажете? Без уговорки, моля.

— Повярвайте ми. Ще разберете. — Успокояващият поглед на Фасет изигра ролята си.

— Да започваме — каза Танър.

Мъжът от ЦРУ взе светлокафява папка с тънки корици и я отвори. После включи магнетофона.

— Името ви е Джон Реймънд Танър?

— Не е точно така. Гражданското ми име е Джон Танър. Реймънд беше кръщелното ми име и не е вписан в свидетелството ми за раждане.

Фасет се усмихна.

— Много добре.

— Благодаря.

— Настоящият ви адрес е Орчард Драйв 22, Садъл Вали, Ню Джърси?

— Да.

— Роден сте на 22 май 1924 година в Спрингфийлд, Илинойс, от брака на Лукас и Маргарет Танър?

— Да.

— Когато сте били на седем години, семейството ви се е преместило в Сан Матейо, Калифорния?

— Да.

— С каква цел?

— Фирмата на баща ми беше преместена в Северна Калифорния. Той беше началник-отдел „Личен състав“ във верига от универсални магазини. „Брайънт Сторс“.

— Благоприятно стечение на обстоятелствата?

— Сравнително.

— Учили сте в държавно училище в Сан Матейо?

— Не. Изкарах две години в гимназията в Сан Матейо, а останалите две — в частно училище. „Уинстън припарътъри“ 21 21 Частно училище, което подготвя за постъпване в колеж. — Бел. пр. .

— След завършване на гимназията сте постъпили в Станфордския университет?