Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Можеш ли да ме вкараш в архива?

— А? — Адлър бе потънал в мислите си.

— Без да вдигаме много шум.

— Разбира се, че мога.

— И без Хауърд Таплин да знае — поясни тя.

— Но ти не смяташ…

— Не задавай въпроси — прекъсна го. — Подозрителността е неотменна част от работата ми. Не че винаги ми харесва.

— Предполагам, че съдебните ни искове наистина са съсипали Мериуедър. И вероятно са го разорили. Ами съпругата му? — попита Оуен. — Къде е нейното място във всичко това?

Дафи се поколеба за секунда. Не й се искаше да му отговаря, но после реши, че откровеността е като двупосочна улица и че му дължи честен и искрен отговор.

— Тя е на първо място в списъка ми от заподозрени — поясни.

Сьомгата рязко се извърна и захапа злобно една от по-малките си братовчедки. Водата пред тях се разпени от трескавите движения на малките рибки, а когато отново се успокои, огромната сьомга пак си беше сама в резервоара, а пейката пред стъклото за наблюдения бе празна.

В осем и тридесет сутринта Дафи пристигна в сградата на Управлението за обществена безопасност. Беше силно възбудена от откритието, което бе направила. Сграбчи Болд за ръката и без да му каже и дума, го вкара в кабинета си и затвори с ритник вратата след себе си. Застанала непосредствено до него, Дафи се вгледа в очите му и рече:

— Преди пет години компанията „Ню Лийф“ е била обвинена от щатското управление на ХЕИ, че продава заразена пилешка супа. След извършените лабораторни тестове вината за заразата била прехвърлена върху частна компания за производство на пилешко месо от Саскуоу, наречена „Лонгвю фармс“. — Дафи му подаде фотокопията от две вестникарски статии, с които бе успяла да се сдобие след срещата си с Адлър. — Собствениците на „Лонгвю фармс“ банкрутирали и прекратили дейността си вследствие на многобройните съдебни искове, повдигнати срещу тях. — Болд премести поглед върху втората статия, а Дафи продължи да говори: — Собственикът на фермата Марк Мериуедър катастрофирал с пикапа си и полетял в урвата Снокуолми. Според официалната версия става дума за случайна катастрофа… но ако всъщност е било самоубийство ?

Болд вдигна поглед.

— Да не би да очакват от нас да повярваме, че става дума за най-обикновени съвпадения? Пилешка супа? Самоубийство?

— Особено пък след като прибавим и това. — Тя му подаде принтерната разпечатка на доклада с лабораторните заключения на ХЕИ. Обясни му за какво става дума и сподели подозренията си, че докладът може да е бил подправен.

— С това копие няма да можем да го докажем.

— Зная. Работя по въпроса. — Отново се вгледа в очите му и додаде: — Това ти харесва, нали?

— Много. — Умът на Болд заработи на високи обороти. — Ако предприятието е банкрутирало, може да се окаже доста трудно да се доберем до имената на хората, които навремето са работили там.

— Вдовицата на Мериуедър е под първи номер в списъка ми от заподозрени. Изгубила е съпруга си, лишила се е от добри доходи и препитание. Иска да си отмъсти и наема човек, който да заплашва Оуен.

— Знаем ли нещо за нея?

— Не. Вкарах името й в компютъра, но не открих нищо. Няма шофьорска книжка, нито автомобил, регистриран на нейното име. Мислех си да помоля Ла Моя да използва връзките си в данъчното и да провери дали няма да попаднем на следа.

Някой почука и веднага след това през открехнатата врата се появи главата на един от волнонаемните служители.

— Сержант, Гейнис настоява да разговаря с вас. Твърди, че е спешно.

Обаждането бе от болницата „Нълридж“. В момента, в който Болд вдигна слушалката, детектив Боби Гейнис промълви с уплашен глас:

— Сержант, имаме още двама.

Болницата „Нълридж“ беше малко болнично заведение, което едва ли щеше да преживее реформата в здравеопазването. Сградата не бе модернизирана от години, макар да изглеждаше чиста и добре поддържана.

Гейнис обясни, че благодарение на архива на „Фуудланд“ бе успяла да открие една от жените, която бе платила с кредитна карта и бе закупила пилешка супа на „Адлър“ в един и същи ден с Лоури. Съпругът и детето на жената били приети в болницата с оплаквания, която тя самата квалифицира като стомашен вирус , но симптомите — силна диария, главоболие и умствено объркване — силно напомняха за оплакванията на Слейтър Лоури.

Болд прекара следващите двадесет минути, опитвайки се да убеди лекуващия лекар да направи тестове за холера — нелека задача предвид старанието му да не споменава директно за случаите със заразени хранителни продукти. Лекарят, който отказваше да приеме, че някакъв си лаик може да му диктува как да си гледа работата, се държа враждебно и нелюбезно до момента, в който Болд го свърза с доктор Брайън Мен. След проведения разговор отношението на лекуващия лекар се промени драстично.