Ридли Пиърсън - Без свидетели

Още една голяма сьомга се появи вляво от прозореца, продължи да плува напред и избута към деветнадесетото стъпало другата, която бе поспряла, за да си почине. Двамата се загледаха в рибата, а дикторският глас продължаваше да се носи монотонно над главите им.

— Разкажи ми за „Лонгвю фармс“ — рече Дафи, вперила поглед в плексигласовия панорамен прозорец, като не преставаше от време на време да се оглежда за евентуални други посетители. Туристите не се появяваха по праговете до към обяд, а когато валеше, дори не си правеха труда да дойдат дотук.

— Връщаш ме много назад във времето — отвърна Оуен. — От архива ли изкопа това име?

Тя не отговори. Загледана в рибата, изтощена и белязана от несгодите на дългото й пътешествие, Дафи си помисли, че морето е много по-враждебно и негостоприемно, отколкото го виждаше в представите си. Хрилете на гигантската риба потрепваха ритмично с всяко отваряне на голямата й уста.

— Собствениците на „Лонгвю“ бяха наши доставчици още по времето, когато компанията се казваше „Ню Лийф“. Семейно предприятие. Ферма за птици. Бяха почтени хора и с тях се работеше лесно. Освен това отглеждаха добри птици.

— Заразени птици.

Той кимна.

— Имаш предвид заразяването със салмонела — заключи той. — Значи все пак успя да откриеш тези материали. Тях търсеше, нали? — укоризнено попита Оуен. — Да си призная честно, случилото се ме изненада навремето. Марк Мериуедър отглеждаше качествени птици и ръководеше предприятието си добре. Това беше и основната причина, поради която го използвах като доставчик.

— И тогава проблемът е възникнал с пилешките супи, Оуен. И това е съвпадение, което не може да бъде пренебрегвано. Едно предприятие е било изтласкано от бизнеса и доведено до банкрут след поредица от съдебни дела, свързани пряко с предишната ти компания. Оуен, искам от теб абсолютно откровен и категоричен отговор… — Дафи изчака няколко мига и зададе въпроса си: — Знаеш ли, че докладът с лабораторните анализи на щатското управление на ХЕИ, според който салмонелата е била пренесена от птиците, доставени от „Лонгвю фармс“, може да е бил подправен?

— Повтори отново?

— Подправен. Фалшифициран. Подменен.

Недоумението, изписало се на лицето на Адлър, бе най-убедителното доказателство в негова полза. Тежестта в гърдите на Дафи започна да намалява, студена капка пот се плъзна по ребрата й и остави ледена диря по пътя си. Убедена бе, че той не знае абсолютно нищо по въпроса. Устните му помръднаха, но никакъв звук не излезе от гърлото му.

— Не разполагам с доказателства — заяви тя. — Все още. — Пристъпи по-близо до него. — Но ако някой от щатското управление на ХЕИ е подправил документа, за да обвини „Лонгвю фармс“, то тогава разполагаме със сериозен мотив, чрез който да обясним деянията или дори да идентифицираме нашия изнудвач. — После додаде: — Достатъчно е собствениците на „Лонгвю фармс“ да са останали с убеждението, че са били несправедливо осъдени, за да предприемат подобен акт на отмъщение.

— Но това беше преди четири, а може би дори пет години.

— Част от удоволствието от отмъщението се крие във внимателното планиране и грижливата подготовка. Може да ти се стори странно, но самото реализиране на замисъла често се оказва разочарование. Точно поради тази причина извършителите използват всяка възможност, за да удължат времето за подготовка. Престъпленията, мотивирани от желанието за мъст, са абсолютно непредсказуеми в това отношение.

Влязоха момче и момиче, които се държаха за ръце. Дафи съсредоточено се загледа в таблото, на което бяха показани видовете риба, които можеха да се видят през панорамните прозорци за наблюдение. Момичето се обърна към нея:

— Много е красиво, нали? — Дафи се усмихна и изчака цели пет минути, докато двойката напусна помещението.

Когато отново останаха сами, тя се приближи до Адлър.

— Имам нужда от достъп до архива на „Ню Лийф“… твърдите носители на материалите, които изрових от компютъра в сградата. Искам да получа оригиналния доклад на лабораторията.

— Защо не ги изискаш от щатското управление на ХЕИ?

— Възможно е някой от служителите в управлението да е подправил доклада и аз предпочитам да узная това със сигурност, преди да ги уплаша с въпросите си.

Голямата сьомга се размърда, притеснена от по-дребните риби, които изведнъж нахлуха в резервоара. Само след няколко минути всички те се успокоиха и застанаха неподвижно. Устите им непрекъснато се отваряха и затваряха, сякаш рибите си говореха… или може би се присмиваха на Дафи Матюс и Оуен Адлър.