Ридли Пиърсън - Без свидетели

Фаулър я заобиколи и мина през вратата. Тя погледна и видя, че и двата монитора бяха празни. За момента се намираше в безопасност.

Фаулър седна пред първия монитор — онзи, който тя не бе използвала — докосна клавиатурата и на екрана се появи главното меню.

— Не си постигнала много сама — отбеляза той. — Може би все пак ще мога да ти помогна.

— Не мисля — отвърна тя. Цялото й внимание бе насочено към клавиатурата вдясно от него. Ако Фаулър случайно докоснеше някой клавиш, ако, без да иска, блъснеше мишката, на екрана отново щеше да се появи подправеното лабораторно заключение за инцидента в „Ню Лийф“.

— И какво точно търсиш? — попита той. Ръцете му летяха по клавиатурата, няколко менюта се смениха на екрана пред него. — Охраната също разполага с такъв терминал — поясни той, забелязал изумения поглед, с който го наблюдаваше.

— Искам да работя необезпокоявана от никого — отвърна тя и думите й го ядосаха. — Благодаря ти, Кени, но предпочитам да работя сама.

— Какво? Какво означава всичко това? Какво искаш да кажеш с това необезпокоявана ? Та ние работим в един и същи екип, забрави ли? Или аз вече не съм един от вас, защото напуснах полицията заради по-доброто заплащане, което ми предложиха? И какво? Това да не е престъпление?

— Аз искам само да работя, без да ми пречат.

— Зная какво си мислите за мен.

— Но това е абсурдно.

— Така ли? — възкликна той. — Смятате, че съм свършен като ченге. Че съм предпочел мангизите пред отговорността. Е, майната ви!

— Кени, аз не мисля нищо подобно. И не подлагам решението ти на каквато и да било преценка.

— Но другите го правят. Знаеш, че имам право.

— Единственото, което искам в този момент, е да прегледам някои файлове.

— Ще ти помогна. Това е единственото, което казвам: Ще ти помогна. Познавам системата добре.

Въпреки стремежа на Фаулър да стопи ледовете, Дафи се притесняваше от близостта на другата клавиатура и се улавяше, че не може да се съсредоточи напълно. Най-накрая се предаде с надеждата, че така ще се отърве от него, и поиска да прегледа досиетата на всички служители от мъжки пол с колежанско образование, които са имали достъп до поточната лента за производство на пилешката супа. Искането й се стори напълно законно, макар че секунда по-късна й хрумна, че така навлиза в периметъра на Фаулър — в самия център на собственото му разследване. Но той изобщо не възрази. Бързо и абсолютно компетентно и точно зададе командата и само след минута извика на екрана съответните файлове.

— Може ли да получа разпечатка на тези материали? — попита Дафи, надявайки се по този начин да го накара да включи принтера.

Фаулър почука заключващото устройство и веднага отвърна:

— Не, с тази кутийка не можеш. — Пъхна ръка под плота и опипа наоколо, търсейки ключа. Дафи не се бе сетила да го направи. Подразни се от собствената си недосетливост, изпита безсилен яд при мисълта, че в края на краищата може да се наложи да поиска помощ от Фаулър. — Доколкото познавам Сузи… — промърмори той, надигна се от стола и се отправи към секретарския пулт. Дафи го чу, но не го видя да отваря някакво чекмедже в съседната стая. После долетя гласът му: — Проблемът на шефа на охраната е, че в никакъв случай не може да надхитри подчинените си.

В момента, в който застана на вратата, пейджърът му иззвъня. Ключът за принтера висеше на малка верижка само на няколко метра от нея. Прииска й се да се протегне и да я изтръгне от ръцете му.

— Трябва да се обадя — рече той, забелязал погледа й. Погледна ключа, после измери Дафи с поглед.

В следващия момент й подхвърли ключето.

Ключът полетя точно към клавиатурата на съседния компютър. Ако Дафи не успееше да го хване, той щеше да уцели някой клавиш и да изкара на екрана скрития за момента доклад за лабораторните заключения. Тя мигновено протегна ръка, опитвайки се да го хване, и като по чудо успя да сграбчи ключето само на няколко сантиметра от клавиатурата. Лакътят й обаче се блъсна в мишката, която лежеше точно до клавиатурата, и екранът оживя, а подправеният документ се появи пред очите й.

Гласът на Фаулър я стресна. Беше разкрита. В следващия миг обаче Дафи осъзна, че той не говори с нея, а се обажда по телефона от другата стая.

Застанала между Фаулър и компютъра, тя пъхна ключа в заключващото устройство на принтера и го завъртя. Кехлибареножълтата лампичка на принтера светна, той тихичко забръмча, а мониторът примигна.

Появи се ново съобщение. Дафи не го прочете цялото. Видя единствено думите: „Отменяне командата за разпечатване. Да или не?“.