Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи ахна на глас и отново прочете сумата: осемдесет милиона долара . При всяко криминално действие срещу „Адлър Фуудс“ компанията щеше да получи солидна компенсация, за да започне отново производство и върне съответния продукт на пазара. Дафи веднага си представи как застрахователната компания изцяло поема разходите за нов дизайн, опаковка и търговска реклама на продукт или на цяла серия продукти. Преди това, естествено, полицията трябваше да повярва, че е било извършено престъпление, да проведе съответното разследване и да представи официалните си заключения в съда. Благодарение на настояването й да се обърнат за помощ към Лу Болд на нужното разследване вече бе даден ход, а компанията бе предприела изземането на консервираната пилешка супа от търговската мрежа — решение, което според твърденията на Таплин щеше да им струва четвърт милион долара. Но според този документ компанията нямаше да претърпи никакви загуби. Защо тогава Таплин бе излъгал относно размера на евентуалните щети?

В душата й се промъкнаха съмнения, почувства хлад и пустота в гърдите си. Устата й пресъхна, дланите й овлажняха. Дафи разхлаби шалчето си. Не й стана по-леко.

Отново се върна към индексите. Натисна буквата „Н“ и намери файл, посветен на „Ню Лийф Фуудс“ — първоначалното име на компанията, използвано преди реорганизацията, извършена преди няколко години. Намери съответния диск, постави го във флопито, натисна бутона ENTER и се изправи пред поредния индекс. Прегледа набързо огромен брой категории, изумена както от многообразието и всеобхватността на информацията, така и от лесния достъп до нея.

Дафи прегледа набързо юридическите документи за създаването на „Ню Лийф“ и като използва командата SEARCH, изрови всички документи, съдържащи думата „заразяване“. Бяха й нужни още десет минути, за да пресее материалите и да се ограничи до няколко делови писма и меморандуми, които представляваха част от кореспонденцията между „Ню Лийф“ и щатското управление на ХЕИ във Вашингтон. Върху всички тези документи стоеше индексът, указващ наличието на твърд носител.

Първото от писмата бе относно документирано телефонно обаждане от страна на щатското управление на ХЕИ, с което предупреждаваха управата на „Ню Лийф“ за възможно заразяване на произвежданите от тях супи. Това писмо, както и цялата останала кореспонденция, бе подписано от Хауърд Таплин, който, ако се съдеше по тона, бе проявил готовност да сътрудничи, но недвусмислено бе заявил, че компанията не носи никаква вина за заразяването. Последвало изтегляне на съответните супи от търговската мрежа.

Писмата бяха подредени по хронологичен ред. Някъде по средата Дафи попадна на копие от лабораторен доклад на ХЕИ, от който ставаше ясно, че е бил извършен технически анализ на пилешката супа „Фрий Рейндж“ на „Ню Лийф“. Дафи нито за миг не бе забравила подробностите за смъртта на Слейтър Лоури. Психологът у нея изведнъж осъзна не само възможната мотивация за изнудването, но откри и убедителни съответствия и прилики между двете престъпления.

Тя нетърпеливо се зарови в последвалата кореспонденция, опитвайки се да открие други доказателства в подкрепа на тезата й. Пред очите й минаваха меморандум след меморандум. Бяха твърде много, за да ги изчете обстойно, но все пак успя да им хвърли по един поглед. После прибегна към командата FIND. Най-напред зададе думата „пилешко“, но след като пред очите й се изнизаха поне дузина документи, Дафи въведе думата „домашни птици“. Под това заглавие бяха въведени само шест материала. Дафи ги прегледа един по един и ги прочете внимателно. Още на третия документ попадна на името „Лонгвю фармс“.

Фермата се намираше край някакъв селски път в Саскуоу, Вашингтон. Дафи си записа адреса и телефонния номер и продължи да чете останалите документи. По случая със заразените консервирани супи са били заведени ред дела и обжалвания. В крайна сметка щатското управление на ХЕИ бе обвинило „Лонгвю фармс“, снемайки по този начин всякаква отговорност от „Ню Лийф“.

Погледът на Дафи бе привлечен от една дума — салмонела — написана малко накриво. Тя уголеми изображението.

На по-късен етап Дафи щеше да си даде сметка, че ако този доклад не е бил въведен в компютъра, ако изображението не се бе появило на голям екран, който позволяваше уголемяване на образа, тя по всяка вероятност щеше да пропусне тази леко изкривена дума, както и останалите поправки, които очевидно са били нанесени. Една от тези поправки беше датата — петнадесети септември — която също бе написана под малко неестествен ъгъл и съвсем лекичко се разминаваше с останалите думи на същия ред. През последвалите петнадесет минути Дафи внимателно проучи този документ, разгледа всяка важна дума и откри пет различни поправки. А може да бяха и шест. Най-накрая се облегна назад, вгледа се в екрана и изпусна дълбока въздишка, която до този момент несъзнателно бе сдържала. Възможността това заключение на лабораторията да е било подправено, изглеждаше напълно възможна.