Ридли Пиърсън - Без свидетели

Мислено си бе представяла огромна зала, препълнена със стандартни сиви шкафове за документи. Вместо това се озова в простичко обзаведен малък кабинет, в който имаше два постоянно включени компютъра с големи монитори, разположени върху тесен работен плот, две копирни машини, цветен лазерен принтер и два цветни скенера. Върху рафтове, монтирани на лявата стена, бяха подредени около дузина кутии, всичките внимателно надписани. На дясната стена имаше още рафтове и две зелени пластмасови кошчета за боклук. Едното беше за черно-бели отпадъци, а другото — за цветни. Под компютрите бяха разположени няколко чекмеджета, пълни с пластмасови кутии с оптични дискове. Приличаха на малки компактдискове и бяха номерирани от номер едно до сто тридесет и едно.

Стаята беше без прозорци. Дафи запали осветлението, остави вратата полуоткрехната и седна пред десния терминал. Двата компютърни терминала й се сториха абсолютно еднакви. Върху двете клавиатури, както и върху мониторите с печатни букви пишеше ЕЦАС — Електронна цифрова архивираща система. Адлър я бе предупредил, че по-голямата част от поверителната информация е защитена от външен достъп и я бе снабдил със специален пропуск с размерите на кредитна карта, върху който имаше магнитна лента, която, разчетена от компютъра, й осигуряваше най-високо ниво на достъп. Дафи натисна съответния клавиш и пъхна картата в специален процеп, разположен вдясно от клавиатурата.

Вече бе в системата.

Тя премина бързо през поредица от менюта и стигна до азбучен индекс, според който информацията бе организирана в четири отделни база данни: (К)атегория, (П)редмет, (Д)ата и (А)втор. Системата й се стори позната — беше сходна с тази, която използваха в обществената библиотека в града. Дафи навлезе по-дълбоко в системата. Системата ЕЦАС позволяваше да се извикат на екрана копия от пресниманите документи. Индексът, независимо дали ставаше дума за някоя от четирите основни категории или за по-специфичен файл, съответстваше на някой от номерираните оптични дискове. Буквата а , поставена в скоби, означаваше, че съществува и архивирано копие върху твърд носител извън тази зала.

В раздел „Застраховки“ откри седемнадесет подзаглавия. Дафи бавно ги прегледа. Измежду няколкото файла, които привлякоха погледа й, бяха: „Пакет от предохранителни мерки за сигурност“ и „Катастрофи“, който се подразделяше допълнително.

„Катастрофи

Природни бедствия

Криминални

Екологични катастрофи

Здравни“

Думата „Криминални“ привлече погледа й. Тя избра този файл и компютърът я подкани да сложи във флопито съответния диск. Дафи изпълни командата и се сблъска с поредното меню. Във файла бяха изредени няколко случая, включително и един със заглавие „Застраховане“; „Щети и размер на застрахователните полици“. До индекса имаше и буква а в скоби — знак за наличието и на архивирано копие. Дафи избра този файл и на монитора се появи самата застрахователна полица. От маркировката в долния ъгъл ставаше ясно, че това са страниците от първа до седемнадесета.

Тя избра един символ, който приличаше на лупа, и документът мигновено се уголеми и стана по-лесен за четене. Първите няколко страници бяха запълнени с многословна дефиниция на термина „криминална престъпност“ както в рамките на, така и извън компанията „Адлър Фуудс“. Там се уточняваха нарушенията и престъпленията, които се включваха в тази рамка. Дафи не разбираше от право, а документът, който четеше, бе написан на тромав юридически език, но случаите на изнудване за пари и власт, удостоверени и доказани по съдебен път (каквото и да означаваше думата „удостоверени“) бяха детайлно разгледани. Споменат бе дори и максималният размер на евентуалния откуп при подобни престъпления, който възлизаше на пет милиона долара.

Цифрата бавно попи в съзнанието й: пет милиона долара .

Трети параграф, страница четвърта: „Заразяване на хранителни продукти“. Дафи преглътна на сухо и се огледа, за да се увери, че все още е сама в сградата. Цялата настръхна, коремът й се сви от притеснения и страх.

Дълга дефиниция, последвана от още цял куп сложни юридически термини. Общият смисъл като че ли можеше да се сведе до следното: всички разходи за реклама, изследователски разработки, доставки, производство и допълнително пропагандиране сред потребителите на всеки продукт, производството на който е било спряно вследствие на някакво криминално деяние, било то вътрешно за компанията, или външно — виж по-горе — се покриват напълно от застрахователната компания, в случай че не надвишават сумата осемдесет милиона долара.