Ридли Пиърсън - Без свидетели

Тя хвана мишката и отбеляза „Да“. От екрана изчезна надписът за грешно зададената команда. Дафи мигновено излезе от файла.

Фаулър каза „Добре“ и затвори телефона.

Сърцето на Дафи биеше в гърлото й, Фаулър се приближаваше зад гърба й. Тя бързо подаде няколко команди: Файл… затварям… меню… главно… Цялото й внимание бе съсредоточено върху екрана и онова, което трябваше да направи.

Докладът за лабораторните заключения изчезна от екрана и на негово място се появи главното меню.

Кени Фаулър влезе през вратата.

— Не е никак трудно, след като човек веднъж схване принципа на действие — рече Дафи. Лицето й пламтеше. Пръстите й трепереха. Щеше ли Фаулър да забележи обхваналото я нервно напрежение? — Благодаря ти — додаде тя с надеждата, че ще се отърве от него.

— Ще се справиш ли? — попита я. — Трябва да отида да проверя нещо.

— Добре.

— Прибери ключа в централното чекмедже на второто бюро — каза Фаулър и добави: — Ще трябва да си поговоря по този въпрос със секретарките.

— Не се тревожи, ще го прибера — отвърна тя. Гласът й прозвуча неестествено прегракнало и той я изгледа странно. Погледна към двата монитора и Дафи реши, че вероятно се пита защо тя не седи пред първия терминал. Фаулър обаче не каза нищо.

Преди да тръгне, Кени я инструктира:

— На излизане използвай същия код за алармената система. — Обърна се и тръгна нагоре по стълбите.

Няколко минути по-късно, след като заключи вратата на стаята, Дафи отново подаде команда за разпечатване и първите страници от доклада на щатското управление на ХЕИ се плъзнаха в пластмасовата тавичка на принтера.

Без да губи нито миг, Дафи ги сгъна и ги напъха в дамската си чанта.

Във вторник в седем часа сутринта Дафи изпрати до дома на Оуен Адлър факс със следното съдържание: „Осемнадесетото стъпало; осем часа“. Знаеше, че той ще разпознае сърцето символ, който съпътстваше всичките й съобщения. Едно от преимуществата на интимната връзка, помисли си тя, е, че общите преживявания и спомени не се нуждаят от обяснения. Двамата се бяха срещнали за пръв път на същите тези шлюзове.

В осем часа, потисната от стоманеносивите облаци, които тегнеха ниско над небето, и измръзнала от студ, твърде необичаен за средата на юни, Дафи паркира своята хонда от северната страна на шлюзовете. Тук, където тъмните води на езерото Юнион се вливаха в делтата на Пъджет Саунд, инженерните войски на американската армия бяха построили система от шлюзове, които трябваше да изравнят разликата в нивата на двата водни басейна, използвайки съществувалите преди това малки водопади.

Дафи забързано прекоси красивия парк, без дори да забележи тучните зелени морави, пъстрите лехи с красиви цветя, кучетата, помъкнали собствениците си на задължителната сутрешна разходка. Без да спре нито за миг, мина и покрай обновената административна сграда, във фоайето на която се продаваха пощенски картички и географски карти.

В шлюза имаше един деветметров кеч 4 4 Плавателен двумачтов съд. — Б.пр. с името „Хедър“, който бавно се спускаше надолу, а водата под него се оттичаше към далечните шлюзове. Работниците в шлюза се грижеха за стабилността на плавателния съд, докато двама красиви младежи следяха буферите на монитора пред тях и отчитаха параметрите на спускането. Дафи забързано прекоси тясното мостче, което имаше вериги за перила, и изобщо не забеляза, че няколко от работниците в шлюза обърнаха глави след нея, а после си размениха похотливи погледи. Тя продължи край неподвижните прегради, като следваше знаците, които водеха към рибните прагове. Ниско долу, вдясно от нея сребристите сьомги се стрелкаха сред зеленикавата вода, телата им проблясваха като остриета на силната светлина, после скачаха нагоре сред водопад от бяла пяна, издигаха се на цял метър над водата, а после отново изчезваха във водните дълбини.

Тя тръгна надолу по стълбите, мина край няколко платформи от рибните прагове, обърна се и влезе в станцията за наблюдение на рибата, която напомняше на циментен бункер. Предварително записан женски глас повтаряше непрекъснато „Това е осемнадесетото стъпало“.

Оуен Адлър, облечен с тъмносин делови костюм и розова риза с френски ръкавели, стоеше съвсем сам пред панорамното стъкло и наблюдаваше огромна сьомга, която лениво махаше с опашка, а тялото й се носеше неподвижно по средата на силното течение. Монотонният женски глас продължаваше да кънти от високоговорителя, но Дафи се постара да се абстрахира от него. Приближи до Оуен, двамата се целунаха — не като любовници, а като обикновени познати. Това я притесни.