Ридли Пиърсън - Без свидетели

Брегът беше стръмен и назъбен, плажната ивица бе покрита с камъни, големи колкото юмрук. Огромни кедрови пънове, довлечени от бурните вълни на прилива, се търкаляха по брега и служеха за скривалища на Корки, която тичаше пред тях.

— Не спираме да повтаряме, че не бива да правим това, а ето че отново сме заедно — отбеляза Дафи.

— Става дума само за една нощ. А и освен това Корки настояваше — оправда се Оуен Адлър. — Иска да те покани на празника си, а в такива моменти един баща не може да каже не, независимо от правилата на възрастните. — После додаде: — Правила, с които лично аз не съм съгласен.

— Не става дума за правила, а за обикновена предпазливост.

— Да ти кажа честно, тя май се вълнува повече от мисълта за Монти Клоуна, отколкото от празника.

— Монти кой ?

— Това е сладолед, в кутийката на който винаги има скрита някаква джунджурия. Децата просто го обожават. — Говореше като специалист по маркетинг и продажби.

— Искаш ли да поговорим за разследването?

— Не. Дойдох тук, за да избягам от него.

— Съгласна.

— Ако толкова се налага, ще поговорим утре сутринта.

— Не се налага — отвърна му.

Водата искреше, в далечината се виждаха няколко яхти, които плаваха със свалени платна. Но не морето, а моравите и гората я привличаха, защото сред тях бе израснала.

Дафи заговори:

— Начинът, по който не изпускаш Корки от погледа си, стремежът ти да знаеш всичко за нея, да откликнеш на всичките й нужди… това е част от самия теб… неотменна черта от характера ти. Държиш се по същия начин и с мен.

— Не е достатъчно.

— Напротив. Достатъчно е. Това е нещо, дълбоко вродено у теб, и аз никога не се опитвам да го измервам, преценявам… въобще не гледам по този начин на отношението ти към мен.

Той я погледна, а когато заговори, гласът му бе изпълнен с укоризнени нотки:

— Невинаги ти обръщам достатъчно внимание. Оставям те сама в критични ситуации. Замислям се за нещо и изведнъж си давам сметка, че мислите ми не включват и теб — а при личните взаимоотношения, независимо дали става дума за баща и дъщеря, или за любовници, това е равносилно на криминално престъпление. Нарича се егоизъм и аз често се оказвам обвиняем по това престъпление. Давам си сметка, че подобно отношение е в състояние да съсипе всяка връзка…

— Отново го правиш — предупреди го тя.

— Така ли?

— Опитваш се да ми оставиш вратичка, през която да се измъкна при нужда. Но аз не мисля да си ходя, Оуен. Аз съм тук. Независимо дали ти харесва, или не, аз съм тук, заедно с теб.

— Харесва ми. А ти имаш право — наистина правех точно това. — Поколеба се за миг, а после додаде: — Ето това е, което ми даваш винаги.

— И какво е то? — сви въпросително вежди Дафи. Винаги се бе питала какъв ли е отговорът на този въпрос.

— Прозрение. Самопознание. — Той посочи ято птици в далечината. — Биеш ме в собствената ми игра. Разбираш какво съм намислил преди още самият аз да съм си дал сметка за това.

— Това не е много добре — призна си тя. — Не искам да бъда психологът в отношенията ни. Искам само да съм твоя спътница.

— Напротив, добре е. Струва ми се, че имам нужда и от двете — от психолог и спътница. Ти не се боиш от мен… не можеш да си представиш колко много хора се страхуват от мен. И аз ненавиждам това. Случва се толкова често, че не може да не ми влияе… и е ужасно!

Дафи се опита да събере мислите си.

— Нервна си — отбеляза той.

— Чувствам се малко неловко — призна тя. — Проблемът е в това, че се набърквам във времето, което си отделил за себе си, за семейството си… за теб и за Корки. По-различно е… не е като да сме сами в къщата.

— Наистина е по-различно.

— Не мога да се избавя от усещането, че се натрапвам .

— Нищо подобно. И ти го знаеш.

— А може би не го зная. — После бързо додаде: — И не се опитвам да те провокирам. — Направи опит да поясни какво се опитва да му каже. — Винаги ми е било много трудно да проумея какво точно изпитваш дълбоко в душата си.

Заобиколиха един от големите пънове, после още един. Корки прескочи един от пъновете пред тях, а после се сниши и се изгуби от погледа им.

— Да се престорим, че не я виждаме. Правѝ се на изненадана.

— Добре.

Детето изведнъж изникна пред тях, извика силно и размаха ръце. Остана очарована от реакцията им, спусна се към тях и зарови лице в корема на баща си, като се заливаше от смях. Оуен я отдръпна от себе си, погъделичка я и я отпрати да тича пред тях.

Когато отново останаха сами, той се вгледа в Дафи и честно си призна: