Ридли Пиърсън - Без свидетели

— И аз се крия… по същия начин.

Дафи се замисли върху думите му.

— Винаги ли си го правил?

— Не. — Самият отговор като че ли му вдъхна кураж.

— И на какво се дължи тази реакция — на нещо скорошно или пък на друго, погребано далеч в миналото?

— Може би и на двете. Като дете се криех — криех се в буквалния смисъл на думата. От баща си. Той беше много избухлив. През уикендите пиеше прекалено много и тогава решаваше да си поиграе с мен. Играта беше твърде сурова. Борба. Няколко боксови удара. Нараняваше ме толкова често, че се научих да се крия. Имах едно скривалище в гората. Прекарвах доста време там. Но да си призная честно, истинското криене започна след смъртта на Кони — додаде той, споменавайки името на сестра си. — Тя беше най-добрата ми приятелка. А и последният жив член на семейството ми.

Оуен се умълча за известно време, а после заговори отново:

— Ако отърсването от двата спомена означава да запазя връзката си с теб, готов съм веднага да се подложа на психоанализа.

— Всъщност аз съм тази, която се нуждае от помощ, Оуен.

Корки отново се скри, но после изгуби търпение и хукна да гони нещо по каменистия бряг.

— Боя се да се отдам напълно на тази връзка, страхувам се да се обвържа — призна Дафи. — Представям си как ти омръзвам и ме изоставяш и това ме кара да стоя на разстояние през повечето време. Нещо подобно се случи с родителите ми. Те така и не се разведоха, което е още по-лошо. Просто се отегчиха един от друг. Бяха разочаровани, стари и унили. А аз не искам да те отегчавам.

— Разбира се, че ще ме отегчаваш. И аз ще те отегчавам. Но не е задължително отегчението да е единственото чувство помежду ни. Корки понякога ме вбесява. И какво от това? Ако сме подготвени за онова, което ни очаква, всичко ще е наред. Но ако отказваме да видим нещата в истинската им светлина и гледаме на света през розови очила, тогава ще си имаме проблеми. — Замълча за миг и попита: — Боиш се, че ще свършим като родителите ти?

— Това се случва непрекъснато около мен — щастливият брак между двама души става отегчителен и скучен. А аз не зная как, нито пък мога да бъда очарователна и привлекателна през всяка една секундичка от живота си.

— А аз мога?

— Честно? Да. Никога не се отегчавам с теб. И това ме плаши.

Продължиха да се разхождат още известно време. Корки бягаше напред, плашеше птиците, накацали по пъновете, и ги преследваше. Когато Оуен най-после заговори, гласът му бе дрезгав и несигурен.

— Струва ми се, че съвсем съзнателно съм изградил този свой имидж … за да скрия от теб ужасеното момче, което в действителност се крие под самонадеяната ми външност.

— Не желая да те отегчавам — призна му тя.

Хванаха се за ръце и продължиха да се разхождат.

Водата придоби сивкав цвят в припадащия здрач, вятърът утихна.

— Ако искаме връзката ни да продължи, ще трябва да се потрудим сериозно, за да я запазим.

— Съгласна съм.

— Готова ли си за това? — попита Оуен.

— Може би не съм. Но искам да опитам.

— Разбираш ли какво всъщност казахме току-що? — предизвика я той.

Дафи разбираше. Стисна ръката му. Той й отвърна.

— Изпитвам ужас — призна й Оуен.

— Аз също — отвърна тя.

— Чичо Оуен? — Корки бе облечена в светложълта нощница. Винаги го наричаше по този начин, макар че Оуен бе признал на Дафи, че искрено се надява момиченцето да започне да се обръща към него с думичката „татко“.

— Да, миличка?

Корки беше наполовина перуанка. Негова племенница, която понастоящем бе законно осиновена от него дъщеря. Сестрата на Оуен и нейният съпруг се бяха блъснали в огромен камион с осемнадесет колела на магистрала I-84 само на пет мили извън Блис, Айдахо.

— Сестра ми умря в блаженство 6 6 Bliss (англ.) — игра на думи. Името на града буквално означава блаженство, голямо щастие. — Б.пр. — често повтаряше Оуен.

Беше се оказало, че шофьорът на камиона, започнал пътуването си от Чикаго, е бил натъпкан с амфетамини. Но очевидно не са му били достатъчни, защото заспал на волана. Ремаркето, пълно с перални машини, се преобърнало през мантинелата и паднало в насрещното платно точно когато там минавали родителите на Корки. Зетят на Оуен никога не говорел за миналото си в Перу. Само веднъж, когато бил много пиян, подхвърлил, че близките му били зверски изклани заради политическите им убеждения, но никога не споменал нищо повече. Адлър, най-близкият приятел и довереник на сестра му, се борил с нокти и зъби, за да задържи Корки при себе си, след като станало ясно, че родителите й не са оставили нито завещание, нито пък друг близък роднина, който да поеме грижите за детето. Спечелил бе делото във Върховния съд на Айдахо и бе осиновил момиченцето на шестия й рожден ден.