Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Продължаваха кръговото си движение, видимо се доближаваха до къщата. Но обезвреждането на алармената инсталация му отне повече от предвиденото време. Лаят на доберманите стана истеричен — очевидно бяха попаднали на топчетата със засъхнала кръв. Объркани и разярени, те правеха опит да се справят с новата миризма.

Майкъл побутна Илайн пред себе си, решил да забрави за прожекторите. Според плана трябваше да ги извади от строя, но времето му вече изтичаше. Напуснаха мастилената сянка на дърветата и започнаха да прекосяват полянката с ниско окосена трева.

Разбра грешката си, когато вече беше късно. Прожекторите се включиха едновременно, светлината им — бяла, режеща, ослепителна — прогони мрака далеч отвъд периметъра на окосената площ. Получили ясен ориентир, кучетата изскочиха от горичката и се втурнаха към силуетите на Илайн и Майкъл, релефно очертани на фона на къщата.

Три добермана, преброи ги механично Майкъл. Млади мъжкари, специално обучени да нападат , беше го предупредил чичо Сами. Знаеш ли какво означава това? Дадат ли им специфична команда, само смъртта може да ги спре. Скачат право към гърлото ти и ги прерязват като с нож!

— Какво става, да ви вземат дяволите! — изрева Ичимада Дебелака. — Кой пусна кучетата?

В същия момент бяха включени прожекторите. О, Буда, проплака наум той. На тази светлина Майкъл Дос няма никакви шансове. Псетата ще го разкъсат на парчета!

— Можеш да си спестиш ругатните — обади се мъжки глас. — Никой тук вече не е длъжен да изпълнява твоите заповеди!

Дебелака рязко се завъртя и видя едрата фигура на Уде да излиза от къщата.

— Тази къща е моя! — изкрещя извън себе си той. — Тези хора са мои служители!

— Вече не са — ухили се Уде, на когото сцената доставяше огромно удоволствие. — Нали ти казах, че Масаши ми е дал пълна свобода на действие? Сега аз съм оябун, аз командвам тук!

Ичимада Дебелака направи заплашителна крачка към него, но се закова на място. В ръцете на Уде проблесна късото дуло на автоматичен пистолет „Мак-10“.

— На твое място не бих рискувал — предупреди го Уде. — Познавам силата на ръцете ти и няма да те допусна в близост до мен!

— Нека поговорим — умолително го изгледа Дебелака. — Можем да стигнем до споразумение.

— Така ли? — подигравателно се усмихна Уде. — Какво още можеш да ми предложиш? Аз знам всичко.

— Пари.

— Някой ти идва на гости, Ичимада — засмя се Уде. — Може би ще ми кажеш кой е той?

— Не знам. Вероятно от местните хлапета.

— До гуша ми дойде от лъжите ти! — заплашително изръмжа Уде, веждите му се свъсиха, ръката му се стрелна по посока на къщата: — Влизай вътре!

— Как мислиш да се справиш едновременно с мен и нарушителя?

— За теб има кой да се погрижи! — изръмжа Уде и заплашително надигна дулото на автоматичния пистолет. Главата му леко кимна, Дебелака се озърна зад себе си. Насочил пистолета си в гърдите му, Уейли Чарли смутено се усмихна и промърмори:

— Съжалявам, шефе. Но когато говори Токио, аз съм длъжен да изпълнявам.

— Вкарай го вътре — заповяда му Уде и се обърна в посоката, от която долиташе възбуденият кучешки лай.

Майкъл насочи Илайн встрани от ярко осветената площ, а сам продължи напред. Кучешкият лай застрашително приближаваше, но той просто нямаше какво друго да стори.

Окачи сака си в ниските клони на дървото, край което мина, после измъкна от ножницата катаната на чичо Сами. Беше старо, солидно оръжие. Кожата на ръкохватката му беше доста поизтъркана, но острието беше добре балансирано и остро — две качества, които бяха от ключово значение за воденето на бой.

Кучетата изскочиха от храстите вкупом — така, както бяха обучавани. Майкъл се извъртя с дясното бедро към тях и зае бойна стойка, стиснал катаната с две ръце. Левият му лакът беше леко повдигнат, тежестта на тялото му отиде изцяло върху дясното бедро.

Две от кучетата нападнаха едновременно, телата им проблеснаха под ярката светлина на прожекторите. Движенията им бяха напълно синхронизирани, страничен наблюдател би останал с чувството, че вижда действията на странно раздвоено чудовище.

„Ито рьодан“ — посичане на противника с един удар.

Майкъл се превърна във вихрушка, движенията му бяха в пълен синхрон със скоковете на кучетата. Катаната се стрелна нагоре, острието й — наточено като бръснач и напълно невидимо за фронтален поглед — потъна в гръдния кош на първия доберман.

Движението на тялото му не спря, лявото му рамо вече се извърташе по-далеч от летящата насреща му жертва, катаната се стрелна надолу и, използвайки инерцията на въртеливото движение, разсече гръбнака на втория звяр.