Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Обърна се и влезе в къщата. Вътре имаше пет човека, без да се брои Ичимада Дебелака. Заповяда им да се въоръжат с автомати М-16 и да стрелят по всичко, което помръдне пред очите им. Но да ранят, а не да убият противника. Хората така и не разбраха кой точно е този противник.

Обърна се към Уейли Чарли и Дебелака и кратко им нареди да го последват.

— Какво става? — объркано попита пилотът.

— Затваряй си устата! — сряза го Уде. — Имаш задачата да не изпускаш от очи тоя тип и да го държиш по-далеч от оръжията!

В момента, в който щракна затвора на пушката за проверка на мунициите, прозорецът се пръсна на хиляди ситни късчета.

Бойците от Якудза отвърнаха с дружен залп, куршумите буквално разкъсаха влетелият в помещението предмет.

В мига, когато стрелата излетя, Майкъл захвърли компактния ловджийски лък и се затича към източния край на къщата. Изби рамката на първия прозорец и скочи в тъмната стая.

Надяваше се, че спасителният пояс от тънък, но здрав винил, който беше привързал към задния край на стрелата, ще му даде онези няколко минути суматоха, които му трябваха.

Спалнята беше празна. Майкъл измъкна катаната от ножницата и внимателно открехна вратата. В ноздрите го удари задушливата миризма на кордит. Оттатък стрелбата продължаваше. „Може пък да се избият помежду си“, с надежда помисли той.

Свърна наляво по коридора. Следващата врата, солидна и богато инкрустирана, очевидно водеше в апартамента на Ичимада Дебелака. Отвори я и се втурна вътре, стиснал сабята с две ръце пред себе си. За частица от секундата огледа спалнята и свързаната с нея баня. И двете бяха празни.

Задължен беше да огледа всички помещения. Защото трябваше да знае кой къде се намира, колко на брой са противниците му.

Още една баня, също празна.

Коридорът се разделяше на две. Наляво беше кабинетът, надясно — кухнята, и отвъд нея дневната. Очевидно кухнята беше най-подходящото помещение, тъй като липсата на големи прозорци я правеше по-удобна за защита.

Пристъпи към летящата врата и леко опря върха на катаната в рамката й. После рязко я блъсна навътре.

Двама бандити, единият от тях моментално натисна спусъка.

Но Майкъл, свит на топка, вече се търкаляше към средата на помещението. Движението му се прекрати на около метър от противниците, катаната се стрелна напред и нагоре, после хоризонтално. Двамата се строполиха на пода.

Скочи на крака и полетя към коридора. В същата секунда противоположната врата на кухнята се пръсна на късчета от автоматичен залп. В трапезарията се натъкна на още един бандит, рязък замах с катаната и пушката излетя от ръцете му. Приклекна и се насочи към коридора, привличайки противниците след себе си. Уверил се, че го следват, той се затича към мястото, откъдето се минаваше за кабинета на Ичимада. Свърна към стълбите, бръкна в джоба си и извади запалка и връзка фойерверки.

Уде видя разкъсаните остатъци от спасителния пояс и веднага се зае да преразпределя силите. Двама изпрати в кухнята, на трети нареди да заеме позиция в трапезарията. Останалите задържа при себе си.

Но след броени минути му се наложи да промени тактиката си. Преди всичко, защото трима от хората му излязоха от строя, а и защото вече започна да придобива представа за опита на нападателя или нападателите…

Заповяда на тримата останали при него бандити да се насочат към коридора и предпазливо ги последва.

Трясъкът на автоматите беше оглушителен, очите му не изпускаха фигурите на бойците отпред. Когато тримата стигнаха разклонението на коридора, нещо стана. Пристъпващи бавно и внимателно допреди миг, мъжете пред него изведнъж хукнаха презглава по посока на кухнята. Какво им стана? Уде извика подире им, но те очевидно не го чуха.

После видя неясен силует, нещо проблесна във въздуха. Катана! Острието изсвистя във въздуха.

— Ето кой си бил! — ахна Уде. — Майкъл Дос!

Една скъпоценна секунда изтече за преоценка на ситуацията. После Уде се обърна и тръгна обратно по коридора. Сетивата му надушваха капан, нямаше никакво намерение да попада в него.

Върна се в компанията на Уейли Чарли. Пусна го крачка пред себе си и рязко го тласна в гърба.

Острието на катаната проблесна като мълния, Уейли Чарли нададе болезнен вик, от разсеченото му тяло изригна фонтан алена кръв. После очите му се изцъклиха и тялото му се строполи с лице към пода.

Майкъл издърпа сабята и се оттегли назад. Ритна с крак последната врата и влезе в офиса. Орнаментирано бюро, голям стол, през отворения прозорец се виждаше ярко осветената трева на полянката. По стените имаше гоблени върху платно от бананови листа.