Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Вземи ме със себе си! Ще ти помогна! Дори не си чувал за капаните срещу глигани, които залагат тук!

Майкъл застина на място. В секретните сведения на БЕМТ наистина не се споменаваше нищо за никакви капани в имението на Ичимада.

— Поставиха ги едва миналата седмица — долови колебанието му Илайн. — Знам къде са.

Майкъл вдигна глава към звездите и направи опит за трезва оценка на положението. Дали това момиче казва истината?

— Добре — въздъхна най-сетне той.

Някъде в далечината се разнесе кучешки лай.

Хеликоптерът наближаваше имението. Ичимада Дебелака веднага забеляза светлините от фарове в близост до главния портал. Цял ден беше търсил Майкъл Дос, беше уморен и раздразнен. Заряза колата още по обед. Както заради жегата и мръсотията, така и за да избегне евентуалното проследяване от страна на Уде. Къде изчезна този човек? Сякаш потъна като камък в морето!

Пилотът — боец от Якудза, на име Уейли Чарли, леко кимна с глава по посока на светлините и попита:

— Да се обадя ли по радиото да пуснат кучетата? Доколкото разбирам, тази вечер не чакаш гости, нали?

— Почакай малко — изръмжа Дебелака и долепи до очите си бинокъл с инфрачервени лъчи. Ясно видя женската фигура в джипа, която протегна ръка, изключи светлините и скочи на пътя. Промуши се през дупка в бодливата тел и се насочи към неясната фигура на мъж, който я очакваше от другата страна на оградата.

— Свали ме долу! — дрезгаво заповяда Дебелака. — Без да кръжиш, направо!

Уейли Чарли дръпна лоста и машината започна да пада като камък. Ичимада Дебелака изпита чувството, че стомахът му слиза в петите. Въпреки това не свали бинокъла от очите си, правеше всичко възможно да хване на фокус лицето на мъжа. Уредът за нощно виждане работеше превъзходно, образите бяха ясни и отчетливи. Но точно в този момент мъжът се обърна с гръб. Ичимада даде кратки инструкции на пилота и продължи наблюдението.

Миг по-късно лицето на мъжа попадна на фокус, сърцето на Ичимада Дебелака прескочи един такт. „Буда!“, безгласно възкликна той. Би познал това лице, дори и без снимката, която му беше показал Уде. Сякаш виждаше Филип Дос, но с двадесетина години по-млад…

— Никакви кучета! — изръмжа той и заповяда на Уейли Чарли да приземи хеликоптера на площадката пред къщата. „Каква ирония на съдбата, помисли си той. Цял ден преобръщам острова да открия синчето на Филип Дос, а накрая го виждам пред вратата на собствения си дом!“

Надбягването свърши и аз съм пръв на финал, помисли си японецът, докато хеликоптерът кацаше на площадката сред облаци прах.

Но когато се приведе напред и изтича извън обсега на свирещите във въздуха витла, той видя, че някой вече беше отвързал доберманите от железните им вериги. Възбуденият им, почти истеричен лай ясно доказваше, че зверовете вече са надушили присъствието на нежеланите посетители.

Ичимада Дебелака пое дълбоко дъх и се впусна в бяг.

Бяха на доста голямо разстояние от къщата, когато до слуха на Майкъл достигна възбуденият лай на доберманите. Преди това беше чул грохота на хеликоптера.

— Знаят, че сме тук — каза той, хвана я за ръката и затича.

— Насам — дръпна го наляво тя. — Отпред е пълно с капани… Внимавай! — спряха на сантиметри от добре прикрита яма, очевидно доста дълбока. Майкъл вече се радваше, че Илайн е до него. Ръката му потъна в сака и се появи с няколко малки топчета памук. Хвърли ги вдясно от пътечката, после дръпна момичето в обратна посока.

— Какво беше това? — попита Илайн.

„Добре е, че има още въздух, помисли си Майкъл, докато двамата тичаха по стръмнината между дърветата. Май няма да се окаже куфар с безполезен товар.“ Отговори на въпроса й, едва когато потънаха в гъсталаците.

— Изсъхнала кръв. Градинарите използват подобни топчета да гонят зайците от оранжериите си. Дано да успеем да заблудим и кучетата…

— Дори да успеем, няма да е за дълго — поклати глава Илайн.

— Трябват ми само няколко минути — отвърна Майкъл и я дръпна навътре в шубраците. — Ела!

След няколко десетки метра между клоните проблеснаха светлините на къщата. Майкъл не тръгна право натам, а свърна вляво, по-далеч от воя на доберманите.

Планът на имението беше запечатан дълбоко в паметта му. Доста от времето на полета използва, за да запомни наизуст цялата информация за Ичимада Дебелака, предоставена му от чичо Сами. Сега на практика се увери, че всичко, до последната запетайка, ще му влезе в работа.

Алармената инсталация е лесна за обезвреждане, трудното е човек да открие жичките в мрака. Майкъл накара Илайн да върви точно по неговите стъпки — така не рискуваше тя да се препъне в някой от кабелите, докато той обезврежда друг.