Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Защо не му го кажеш? — сви рамене Майкъл.

— Казах му го — засмя се тя. — Но нямаше кой да ме чуе. Той е глух за тези неща, винаги прави каквото си иска. Свикнал е да се налага на всички, аз нищо не мога да направя.

— Можеш, стига да искаш — поклати глава Майкъл.

— Револверите изнервят и мен — призна Илайн и посегна да отмести тенджерата от котлона. — Ох! — изпусна я, врялата вода се разплиска, устните й инстинктивно се впиха в ръката й. — Дявол да те вземе!

Майкъл хвана ръката й и я обърна с дланта нагоре. Кожата й беше червена, мястото на изгореното бързо се подуваше.

— Имаш ли нещо за дезинфекция?

Илайн поклати глава и отново засмука изгореното място.

— Нямам дори бинт… Не се тревожи, ще оцелея.

Майкъл внимателно я изгледа и се върна на темата, която обсъждаха:

— Това ли прави твоят приятел? — попита той. — Размахва револвер под носа ти?

— Случвало се е — въздъхна тя, намръщи се от болка и внимателно хвана дръжките на тенджерата. — Но първо ми удря по някой плесник…

— Господи! — в съзнанието на Майкъл се появи споменът за Одри и нейния Ханс. Както и споменът за това, което той самият беше направил на германеца.

— Той е… силен мъж.

Тук би трябвало да каже: „Сама си се забъркала в тази история — сама се оправяй“, но той премълча. Защо? Защото това приятелче може да се окаже сътрудник на Ичимада Дебелака? Защото ролята на ревнив поклонник ще му даде убедително алиби, ако го спипат на територията на Ичимада? Както и време да се измъкне? Всичко това е вярно, призна пред себе си Майкъл. Но е и доста наивно. Хлапашка игра. Начин да влезе в замъка на злодеите.

— За кого работи твоят приятел? — попита на глас той.

— Какво мислиш да правиш?

— След като човек не е доволен от наемната помощ, трябва да опита направо с онези на върха.

— Много смешно! — усмихна се Илайн.

— Не се шегувам.

— Не ти вярвам.

— Дай ми шанс и ще видиш. За кого работи приятелят ти?

— За един тип, когото наричат Ичимада Дебелака. Той е главатар на Якудза тук, на Хавайските острови.

— Къде живее този Ичимада? — попита Майкъл, макар отдавна да знаеше отговора.

— Малко по-нататък от мястото, на което се сблъскахме сутринта. В Кахакулоа.

— Трябва да тръгвам — стана Майкъл и се насочи към вратата.

— Но къде? — учудено го погледна тя и избърса ръцете си в престилката. — Вечерята е почти готова.

— Нали каза, че съм длъжен да те закрилям…

Тя пристъпи към плъзгащата се врата на кухнята.

— Сериозно ли говориш?

— А ти сериозно ли го каза? — обърна се Майкъл.

— О, хайде, стига — засмя се тя, решила да обърне всичко на шега. — Освен това там е пълно с револвери. Ичимада не обича неканените гости.

— Няма проблеми — отвърна Майкъл и пристъпи към изхода. — Ще се оправя.

— Защо се захващаш с всичко това, за Бога?

— Вече ти казах.

— А пък аз не ти вярвам. Първо, защото току-що се запознахме. Второ, защото би могъл да го сториш утре, на дневна светлина, като всеки нормален човек.

— На дневна светлина Ичимада ще ме види като пристигам — отвърна Майкъл.

— Не отиваш там заради мен — отсече Илайн. Отиваш за нещо, което искаш да получиш за себе си.

— Може би — сви рамене той. — И какво от това?

— Но защо беше необходимо да ме лъжеш? Защо ти трябваше глупавият претекст, че искаш да ме закриляш?

— Не е глупав.

— Не говориш сериозно — объркано поклати глава тя. — Не те разбирам.

— Не се и опитвай — отвърна той. — Понякога и аз не се разбирам…

Уверила се, че той наистина е решил да си тръгне, Илайн решително развърза престилката си.

— Добре. Тогава идвам с теб.

— В никакъв случай!

Тя облече лек жакет и тръсна глава да извади косата си над якичката.

— Я кажи как възнамеряваш да проникнеш в имението на Ичимада в тази тъмница?

— Ще се оправя — отвърна той.

— Така ли? А знаеш ли, че там има кучета, алармена инсталация и прожектори? — очите й се забиха в лицето му: — Освен това не знаеш нито името на приятеля ми, нито как изглежда…

Майкъл разбра, че измъкване няма. Никак не му се искаше да води цяла делегация в имението на Ичимада Дебелака, но просто не му оставаше избор. Тази жена вече знаеше, че е излъгал, знаеше, че мотивите му за проникване в имението на Ичимада са съвсем други. Ако сега я зареже, тя като нищо може да вдигне телефона на приятеля си. Никак нямаше да му е приятно, ако хората на Ичимада се подготвят да го посрещнат още в подстъпите на Кахакулоа.

— Добре — въздъхна той и отвори вратата. — Идваш с мен. Но ще си държиш езика зад зъбите и ще вършиш това, което ти кажа!