Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Точно така — кимна Каеру. — Затова първо пуснах в ход наркотичната мрежа, а след това се погрижих за митницата. Имам доста широк избор от средства за убеждение. Трябваше просто да избера най-подходящото от тях.

— Какво подхвърли на подкупените служители? — попита Шина.

— Магическата думичка опиум — отвърна Каеру.

— На практика нямат никаква представа за истинското съдържание на пратките.

— А Нобуо Ямамото? — попита Шина, без да отделя поглед от тялото на Масаши. — Той спазва ли своята част от уговорката?

— Семействата Таки и Ямамото поддържат приятелство от десетилетия — каза Масаши, имайки предвид онази особена близост, която може да съществува единствено в Япония. — Нобуо оставете на мен.

— Добре — кимна Шина. — Значи всичко се развива според плановете ни. След десет дни ще сме готови. И тогава ще започне новата ера на Япония.

Мъжете си размениха церемониални поклони, после Дайзо хвърли поглед на часовника си и се изправи:

— Трябва да се връщам при момчетата.

Направи знак на Каеру и остави Шина насаме с Масаши.

— Ако имах син, той положително щеше да прилича на теб — промълви Шина, без да сваля поглед от мускулите на другия.

— Така ли? — попита Масаши, облян в обилна пот. Ръцете му в тънки черни ръкавици стискаха хромираното желязо на щангата. Изпъшка и желязото отскочи нагоре, изпусна дъх и то се върна обратно на стойката. Мускулестите му ръце с лекота повдигаха тежестта, която сигурно надхвърляше сто килограма. — Ти си най-заклетият враг на баща ми.

— Бях — поправи го Шина. — Баща ти е мъртъв.

— Но аз съм негов наследник — отвърна Масаши и облиза солената пот от устните си. — Аз съм оябун на клана Таки, аз съм всичко това, което беше някога Ватаро.

Козо Шина безмълвно го наблюдаваше. Близостта на Масаши му напомняше за времената, когато и той беше здрав и силен. Сега единствен негов враг беше именно времето. Но той отдавна знаеше това.

Масаши остави щангата и се качи на седлото на ергометъра. Пътьом откачи една хавлия от куката на стената и избърса пламналото си тяло. Спря се пред Шина и запрати хавлията в лицето му.

— Дръж — просъска той. — Помириши я и помни, че аз притежавам това, което на теб отдавна вече ти липсва! — отстъпи крачка назад и добави: — Вече си стар, Шина. Вече не притежаваш физическа сила. Имаш нужда от мен, аз ще бъда твоите ръце и нозе. Без мен ще бъдеш просто един безпомощен старец, който сънува отминалата слава. Без мен тези сънища никога няма да се сбъднат — приведе се над седналия Шина и продължи: — Съветвам те следващия път да се съобразяваш с положението и да не поемаш инициативата по време на тези срещи. Тези хора служат на мен и са верни на мен. Може би си забравил, че присъстващ тук единствено по мое благоволение.

— Давам своя принос като всички останали — спокойно отвърна Шина.

— Гледай само да не пристъпиш границите на този принос — предупредително го изгледа Масаши.

Козо Шина излезе навън и се насочи към колата, която го чакаше на пристанището. Все още долавяше миризмата от потта на Масаши върху лицето си. За пръв път почувства с безпощадна яснота телесната си слабост, заля го горещата вълна на срама.

Въздъхна, седна на задната седалка и даде знак на шофьора да потегля. Когато стигнаха центъра, той се приведе напред и започна да дава указания.

Вече в района на Шинжуку, той се облегна назад и каза:

— Тук спри и изключи мотора. Имам среща с един човек.

Шофьорът се подчини, отвори вратичката и слезе на задръстения от пешеходци тротоар. Козо Шина погледна часовника си. Ще трябва да изчака още известно време, преди да открие подходящо място и да измие потта на Масаши от лицето си. Започна да го обзема чувството на гняв, което беше успял да потисне там, в склада, с цената на огромни усилия. Пръстите му се свиха в юмруци. Арогантността на Масаши беше изключителна, дори дисциплиниран човек като Козо Шина трудно успяваше да я понася. На млади години той не търпеше дори и намеците за обида. Спомни си една случка от училищните години. Някакъв побойник от горните класове открито му се подигра. Пламенен, но още неопитен, Козо скочи да се бие. Резултатът беше плачевен — оказа се овалян в калната локва пред училището, пред очите на всички.

Но това не беше краят на историята. Шина не забрави унижението, започна внимателно да подготвя своето отмъщение. Имаше богат избор, но не бързаше. Накрая се спря на най-елегантния и вероятно затова и най-сладък начин. В края на учебната година, когато противникът му — вече абитуриент — трябваше да се яви на изпит, от който зависеше бъдещата му кариера в държавната администрация, Шина се промъкна в спалното помещение на големите и пренастрои будилника на врага си. Абитуриентът закъсня за изпита с цели три часа и беше дисквалифициран. Дори молбите на богатия му баща не помогнаха. Кариерата на синчето беше безвъзвратно погубена.