Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Масаши обичаше да провежда съвещанията в специалната зала за тренировки, която беше оборудвал в дървената пристройка на склада, извисяваща се на двадесетина метра над вътрешността на издълбаното в земята помещение. Долу имаше достатъчно пространство за складиране на сложната апаратура на „Ямамото Хеви Индъстриз“, работилниците бяха големи почти колкото малки фабрики.

Залата за тренировки беше запълнена със сложни фитнес машини от известната марка „Наутилус“, подредени покрай стените от изпечена глина, които на практика бяха основите на стара, четиристотингодишна сграда, останала още от времето на режима Токугава.

Масаши обичаше да посреща хората си гол до кръста, с вадички пот по голите си, напълно лишени от окосмение гърди. Преминаваше от машина на машина, набъбналите му мускули потръпваха като живи. Говореше, без да прекъсва тежките си упражнения, никога не оставаше без дъх, никога не спираше тренировката, независимо от продължителността на съвещанието.

— Дайзо — вдигна глава той, разбрал, че всички поканени вече са тук. — Слушам доклада ти.

— Момчетата се включват — започна едрият мъж.

— Истинска глутница, както вероятно можете да си представите. Идват всякакви — наркомани, луди, рокери… — от устата му се изтръгна дрезгав смях. — Наричат се „хора извън закона“, но на практика са банда мухльовци. Липсва им дисциплина, никога през живота си не са чували тази дума!

— Бойните роботи трябва да притежават дисциплина — обади се Козо Шина, без да поглежда към Дайзо и Каеру. Очите му бяха заковани върху играещите мускули на Масаши, спомни си, че някога и неговото тяло беше толкова силно и гъвкаво. — Дори най-разпасаните армии са имали някаква дисциплина. Без нея никой не може да спечели войната…

— Новите попълнения ще се научат на дисциплина — безгрижно отвърна Масаши. — Дайзо ще има грижата за това. Тези загубени хлапаци са като стадо овце, нали така, Дайзо? Нямат представа какви са, затова им трябва лидер, след когото да тръгнат — слезе от една фитнес машина и се насочи към следващата. — Къде е техният лидер, Дайзо?

— Виси с главата надолу в средата на спалното помещение — ухили се едрият мъж.

— Мъртъв ли е? — попита Козо Шина с равнодушието, с което питаше дали е прясна рибата в магазина.

— Помещението вече започва да вони — засмя се отново Дайзо. — Хлапаците ме питат кога ще отрежа въжето. Отвърнах, че го чакам да втаса и да им го поднеса за вечеря…

— Вече ги е страх от Дайзо много повече, отколкото ги е било страх от досегашния им главатар — намеси се Каеру. Беше по-възрастен от останалите, на вид скромен и прибран човек. Умът му действаше превъзходно, именно той откри начина за безмитен внос и износ на планините от стоки, които ежедневно минаваха през складовете. — Вече мога да видя емоция в очите им. И мисля, че от тях ще станат добри бойци.

Козо Шина кимна с глава. Той също оценяваше по достойнство качествата на Каеру, не беше от хората, които съдят за ума на човека по външния му вид.

— Това пространство е от жизнено значение за нас — каза на глас той. — Нашите деди отлично са го съзнавали, именно затова са тръгнали на война срещу Китай. Тук, на нашите пренаселени острови, ние се задушаваме. Приличаме на мравки, затрупали с телата си хълмчето на мравуняка. Катерим се един върху друг и не можем да измислим нищо по-добро. Започваме да изпадаме в плен на ужасната безизходица.

Войната и годините след нея недвусмислено показаха, че този народ е в състояние да се мобилизира. Че може да прави чудеса. И ако му дадем възможност, той отново ще ги прави… Това е нашата крайна цел. Трябват ни бойци, не е необходимо да ги търсим в гори тилилейски. Те са тук, сред нас, на теб разчитаме, Дайзо, да превърнеш в бойци шайката хлапаци.

— Ще ги превърна — кимна с глава Дайзо.

— А какво е положението със стоката? — попита Масаши. Въпросът му беше предназначен за Каеру.

— Както знаеш, последните ни успешни операции с наркотици позволиха да закупим и внесем в Япония определено количество от специалното оборудване — започна плешивият дребосък. — Най-голяма опасност представляваше митницата. Ако бяха разкрили съдържанието на една-единствена пратка, скандалът щеше да е огромен. И тогава едва ли бихме получили шанса да продължим с монтажа…

— Нещо повече — намеси се Козо Шина. — Тук положително щеше да гъмжи от войници, които нямаше да оставят нито една пратка без задълбочена проверка.