Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Заведението е продадено на нов човек, ще трябва да уредите нещата с него — каза европеецът.

— Вие знаете ли с кого… — извика гневно Кенжи, после изведнъж млъкна и лицето му се изкриви от болка: — Но какво правите?! — напразно се опита да се изтръгне от желязната хватка на високия мъж до себе си.

— Тръгвай с мен! — изръмжа заплашително онзи.

— Съветвам ви да изпълните желанието му — обади се женски глас зад него.

Кенжи извъртя глава и видя, че красивата жена е зарязала плочките, в ръката й проблясваше дълга катана.

— Кои сте вие? — прошепна той, очите му бързо се местеха от единия към другия.

— Ние сме новите собственици — отвърна жената.

Филип и Мичико заведоха Кенжи в тясната канцелария, разположена в дъното на сградата. Зад малкото бюро в ъгъла се беше настанил Ватаро Таки, облечен в официален костюм с европейска кройка.

— Добър вечер, Харигами-сан — любезно по-здрави той. — Много се радвам, че приехте тромавата ми покана за разговор — ръцете му се плъзнаха по гладката повърхност на бюрото. — Искате ли чай?

— Какво става тук? — гневно попита Кенжи.

Ватаро Таки пръсна по масата дебела пачка разписки.

— Става въпрос за вашите дългове, Харигами-сан. Страхувам се, че сумата е прекалено голяма. Принуден съм да ви помоля за пълното й изплащане, плюс двадесет и пет процента лихва. Общата цифра е… — той погледна в листа пред себе си и назова сумата. — Моля да се издължите незабавно!

— Глупости! — презрително се изсмя Кенжи. — Нима си въобразявате, че нося толкова пари в себе си? Освен това проиграх всичко, което имах!

— Въпреки това настоявам за незабавно погасяване на дълга! — твърдо рече Ватаро Таки.

Кенжи се приведе напред, юмруците му се стовариха върху бюрото.

— Ако не сте глупак, вие положително не сте в течение на нещата! — заплашително изръмжа той. — Аз съм главен съветник на клана Таки. Якудза! — от тона му беше ясно, че не за пръв път използва тази фраза пред своите кредитори. — В момента моите хора просто не забелязват вонящата ви дупка. Но ако им кажа само една дума, с вас ще бъде свършено. Ще ви изравнят със земята заедно с гадното заведение! — тялото му се изправи, заплахата беше недвусмислена. — На ваше място бих проверявал по-внимателно клиентите си!

— Седнете, Харигами-сан — спокойно отвърна Ватаро.

— Не разбрахте ли какво ще ви се случи, ако…

— Казах ви да седнете!

Филип нанесе къс, но силен ритник в глезена на Кенжи, тялото му рухна като подсечено. Пространството беше толкова малко, че челото му влезе в болезнено съприкосновение с ръба на бюрото. Филип го сграбчи за реверите и го хвърли върху единствения стол за гости.

— А сега чуйте какво е вашето положение — започна все така спокойно Ватаро. — Аз не се страхувам от Якудза, не се страхувам и от клана Таки. А още по-малко се страхувам от вас, Харигами-сан. От моя гледна точка вашето положение е доста тежко. Дължите ми голяма сума пари и аз си я искам обратно. Веднага! Ако не можете да изплатите дълговете си, ще се наложи да прибегнем до друга форма на компенсация. Съществуват няколко възможности. Едната от тях е да ви ликвидирам. Повечето редовни клиенти добре знаят, че ми дължите пари. Ако ви оставя да продължавате в този дух, те несъмнено ще поискат същите привилегии и за себе си. Това аз не мога да допусна, ето защо вашата смърт също е благоприятен изход за мен и моите съдружници…

— Вие сте луд! — извика Кенжи, но по челото му се появиха издайнически капчици пот.

Ватаро Таки не му обърна внимание.

— Искам си парите! — отсече той. — Искам ги веднага, Харигами!

— Вече ви казах, че нямам у себе си! Може ли да изстискате нещо от една суха гъба?

— Тогава ми предложете някаква друга компенсация.

— Например?

— Разкажете ми за слабостите на своя оябун.

Очите на Кенжи щяха да изхвръкнат от орбитите си.

— Сега вече съм убеден, че вие сте луд! — изхърка той. — Ако сторя това, което искате, след няколко часа ще бъда труп!

— Ще ви взема под своята закрила — меко продума Ватаро.

— Срещу Ген Таки? — презрително се изсмя Харигами. — Пълен абсурд! Онези, които са дръзнали да се изправят срещу него, отдавна са при своите прадеди!

— Значи не ми оставяте никакъв избор — сви рамене Ватаро. — Нямате пари да си изплатите дълга, отказвате да го размените срещу исканата от мен информация. Ще се наложи да ви убия.

Главата му леко кимна по посока на Мичико, острието на катаната проблесна и се вдигна високо над Кенжи.