Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

И едва тогава разбра смисъла на сънувания кошмар.

На следващата сутрин отиде при Ед Портър — човека, който посрещна него и Джонас при пристигането им в Япония.

— Искам да ми направиш една услуга, Ед — каза той.

— Разбира се — кимна Портър и намести купчината папки под мишницата си.

Филип го хвана за ръка и двамата влязоха в помещението за съхраняване на архивите. Очите му се спуснаха към папките.

— Много работа ли имаш?

— Разнасям боклуци — промърмори Портър. — Търнър ме превърна в момче за поръчки. Всички компрометирани от Джибан висши правителствени чиновници трябва да бъдат настанени в секретните ни квартири. А аз трябва да изготвя и изпратя на вестниците достоверни съобщения за тяхната „смърт“, да изпратя съответните съболезнования на семействата им… Всичко това трябва да успокои Джибан, да ги накара да си помислят, че изобщо не се съмняваме в тяхната информация.

— Не е като едно време, а?

— Никак, дяволите да го вземат! — горчиво тръсна глава Портър. — Полковник Силвърс ми възлагаше оперативни задачи. Аз съм специалист в събирането на поверителна информация, но откакто му видяха сметката никой нищо не ми е възложил!

— Това е именно заради Силвърс — внимателно го погледна Филип. — Никой не иска да му напомнят за развалената ябълка…

— Там е работата, че полковникът никога не е играл двойна игра! — убедено отвърна Портър.

— Така ли? — вдигна глава Филип. — Какво те кара да мислиш по този начин? Уликите и доказателствата…

— Всичко е подхвърлено и не струва пукната пара! — отвърна възбудено Портър, остави папките на близката масичка и запали цигара: — Дай ми половин ден, лейтенанте, повече не ми трябва. Ще ти донеса такива улики, че сам ще повярваш, че си убил майка си! Сигурен съм, че полковникът беше чист, защото зная каква информация съм му предавал. Веднага бих разбрал, ако тази информация става достояние на Джибан или на който и да било друг. Той беше чист, действията му винаги са били логични и правилни!

Филип потръпна от лошо предчувствие, в главата му отново изплува кошмарният сън от отминалата нощ.

— Казвал ли си това на някого? — тихо попита той.

— Разбира се. На Търнър. Записа го дословно и обеща да го придвижи по съответните канали.

— Разбирам.

Но защо Портър не беше се свързал с него, запита се той. После си даде сметка, че сам би трябвало да го потърси, но неволно беше отстъпил пред убедителността на доказателствата. Ами да, как няма да отстъпи? Те са били подготвени лично за него, подредени като маса за пикник! Въздъхна при мисълта за собствената си глупост, после почука с пръст по устните си:

— Хей, Ед, какво ще кажеш, ако отново ти възложа оперативна работа?

— Излишен въпрос, лейтенанте — светнаха очите на Портър. — Хич не ми понася да съм товарен кон на Търнър, освен това оперативната работа ми липсва!

— Добре — кимна Филип. — Как си в проследяването?

— Мога да проследя Орфей чак до ада и пак няма да разбере! — тръсна глава онзи, на лицето му се появи широка усмивка. — Освен това никой не познава Токио по-добре от мен, завирал съм се и в най-затънтените му краища… — угаси цигарата си и добави: — Дай ми името и описанието на обекта, останалото е моя работа.

— Името ще ти бъде достатъчно — тихо отвърна Филип.

Портър потръпна от особения тон в гласа му и вдигна глава:

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще вървиш по стъпките на жена ми, където и да ходи тя! — отчетливо отвърна Филип.

Именно на Филип се удаде да открие начина за проникването в клана Таки. В един от седмичните оперативни доклади на ЦРГ относно акция на американската армия срещу комарджийски синдикат в северните предградия на Токио той изведнъж се натъкна на познато име. Кенжи Харигами, главен съветник на Ген Таки.

Интересът на ЦРГ към операцията се дължеше на подозренията, че един от собствениците на нелегалните игрални домове се занимава с контрабанда на оръжие. А Кенжи Харигами бил заловен в качеството си на клиент. В доклада се споменаваше, че Харигами е успял да се откупи, срещу него не са повдигнати никакви обвинения.

Филип се замисли. Информацията можеше да се окаже и без никакво значение. Много от членовете на Якудза бяха отчаяни комарджии, това беше просто един от начините им за разтоварване. Но когато се поразрови по-надълбоко, той откри, че Кенжи Харигами е чест гост и в други игрални заведения, включително и такива, които нямат нищо общо с Якудза. Това вече беше нещо и той без колебание предаде информацията на Ватаро Таки.