Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Ако говоря по този начин докато се любим, аз съм в състояние да постигна толкова оргазми, колкото пожелая… Защото виждам само теб, защото в чувствата ми си само ти… — Пръстите й започнаха да гладят члена му, устните й леко го докосваха в горната част. Той затвори очи, от гърдите му се откъсна въздишка на удоволствие. А на нея й се прииска да припадне от радост. Направо й се зави свят от желанието, което предизвикваше в стегнатото му тяло.

Ръката му се протегна напред и дръпна алената материя от гърдите й. Главата му се склони, устните му се впиха в щръкналото зърно. Бедрата й се повдигнаха нагоре, членът му проникна леко в нея.

Тя почувства горещия му дъх върху гърдите си, ръката й се плъзна надолу и погали тестисите му. Той по-тръпна и се притисна в нея, бедрата й се разтвориха и го поеха докрай. За миг двамата замръзнаха, плътно притиснати един до друг.

— Ето какво търсиш — потръпна тя. — Моята гореща същност, моята котва… — по-тръпна още веднъж, после я заляха горещите вълни на оргазма. Усещаше пулсиращата му мъжественост дълбоко в себе си, имаше чувството, че ще умре на място, ако в този момент всичко свърши…

— Изследвам теб, а откривам себе си — прошепна тя. — Пътувам из огромен тайнствен материк, градовете му са вътре в мен… — телата им ритмично се полюшваха, здраво преплетени в танца на страстта. — Ти ме гледаш, под твоя поглед аз се превръщам в реалност… Вече съм истинска, затова и различна… Не се задоволявам от ролята си в този живот… Не искам да бъда японската съпруга, японската майка, японската любовница… — нов спазъм разтърси тялото й, устните й се разкривиха от върховната наслада: — Ох, ох, ох…

Почувства нарастващото напрежение в слабините му, прилепи плътно до него влажния си таз, движенията й станаха интензивни, страстни, повелителни…

— Ти ми показа, че силата се крие в сърцето ми… И всичко се промени!… Ох, ох!… — долови дълбокото клокочене в гърлото му, усети първите горещи капки дълбоко в себе. — На теб също ти харесва! О, да!

После и двамата потънаха във влудяващите талази на съвършено синхронизираното си облекчение.

Една седмица по-късно Филип и Мичико отново бяха в дома на Ватаро Таки.

— Започнах преговори за купуване на залата за хазарт, която посещава Кенжи Харигами — съобщи им той, видя озадачените им лица и се разсмя: — Признавам, че никак не беше трудно… По-важното е, че Кенжи Харигами има доста дългове към синдиката и отказва да ги изплати. Същевременно продължава да играе с пари в брой. Собствениците се страхуват да го притиснат, разбира се. Знаят, че една негова дума е достатъчна, за да изгубят заведението си — усмивката му се разшири: — На практика бяха изключително доволни от щедрата ми оферта, всички шансове вече са на наша страна и ние трябва да се възползваме от тях.

Три дни след този разговор Кенжи Харигами отново се появи в игралната зала. Всичко си беше както обикновено. Помещението беше опушено и мръсно, около масата за залагане се тълпяха същите небръснати мутри с възпалени очи и лоша миризма. Плочките обръщаше една изключително красива жена, помагаше й някакъв европеец. Харигами никога не ги беше виждал тук, но това нямаше значение. Сега за него най-главното беше да задоволи хазартната страст, която прогаряше душата му. Мислите му бяха насочени единствено към плочките, нищо останало не съществуваше.

Вечерта премина в нощ, после навън започна да се развиделява. Играта следваше нормалния си ход, резултатите също, особено за Кенжи Харигами. Дебелата пачка, с която започна, току-що се стопи напълно. Много от играчите си бяха отишли, край масата висяха само най-отчаяните комарджии.

Кенжи не понасяше мисълта, че плочките се обръщат, а той няма възможност да залага. Бутна напред последните си пари, отново загуби.

Това беше последната ръка. Играчите се надигнаха от местата си и започнаха да напускат заведението. Кенжи Харигами не искаше да си тръгва, но плочките вече бяха подредени в кутиите. С нежелание се надигна от стола, протегна се и се обърна към изхода. До него изведнъж се изправи европеецът.

— Собственикът моли да му отделите една минута — каза на безупречен японски той.

Кенжи прикри изненадата си сравнително добре, но на лицето му все пак се появи леко недоумение. „Дребните риби навсякъде са еднакви, помисли си той. Мислят, че светът им принадлежи.“

— Ако става въпрос за моите дългове, въпросът е уреден — малко троснато отвърна той. — Собствениците знаят, че имам неограничен кредит.